През последните дни Баташкото клане беше „заклано” от една българка, не знам дали от Своге, и един германец, не знам дали от Берлин. После новите касапи бяха „заклани” от историци, политици журналисти. Не смятах да участвам в тази хекатомба на аргументи и авторитети, но с някои често повтаряни тези просто не съм съгласен. Не съм съгласен с това, че пак журналистите са виновни за батака с клането в Батак. Те първосигнално реагирали, те направили опасни внушения, те повърхностно не спазили едно от основните правила на професията - да се запознаят с това, което коментират. Но колко от политиците са запознати с това, което правят? Почти десетлетните ми наблюдения на политици от различен калибър сочат, че отговорът е - много малко. И кампанията за евродепутати го потвърждава. Не познавам в детайли проекта на Берлинския свободен университет за да го коментирам, но няколко пъти много внимателно прочетох статията „Кой (по)каза истината за Батак” на изкуствоведката Мартина Балева, публикувана във в.„Култура” на 3 май 2006 г., станала основа за него. Не мислите ли, че още заглавието, при това без въпросителен знак, е достатъчно показателно. Не съм съгласен, че в нея никъде, ама никъде, не се поставя под съмнение Баташкото клане. Разбира се, че тази теза не е казана в прав текст, това би било прекалено елементарно. Статията е дълга, но може да се обобщи в едно изречение. Един полски художник – Антони Пиотровски в опита си да се въздигне над Дьолакроа и неговата картина за клането в Хиос и един българин Захари Стоянов – за да стане един от четиримата апостоли, донесли свободата на България – през 1892 година фалшифицират и митологизират - първият чрез картина, а вторият чрез III част на „Записките..” - случилото се в Батак. В тази мисия им „помагат” Джанюариъс МакГахан и Иван Вазов. Написаното от американския журналист от ирландски произход, женен за руска аристократка, 16 години по-рано авторката характеризира така: „Текстовете на МакГахан правят впечатление не само с прецизното описание на фактите, а и със силно емоционалния си и образен език, който не се опитва да прикрие проруското настроение на автора и изклю чително негативното му отношение към османската държава и ислямската религия.” Оттук нататък може да вярваш на прецизността на 14-те му кореспонденции, но никога няма да забравиш негативната емоция. Народният поет Вазов пък е публикувал през същата 1892 г. природо-туристически наръчник за начинаещи патриоти „В недрата на Родопите”. А снимка на фотографа Димитър Кавра, направена в Батак, датирана 1878 година, и картината на Пиотровски за Батак са сравнени така: „Дървените колиби на десния бряг – на снимката все още непокътнати – на картината вече горят.” Какво е това, ако не директно внушение, че погрома над Батак се е осъществил само във въображението на художника. Още повече, че според авторката, кадъра е правен през 1892 година и е станал основа за картината. А следното умотворение на Балева просто не се нуждае от коментар: „В заключение ще се опитам да ПРИПОМНЯ, как е било сложено началото на МИТА за Батак и да подредя отделните части на пъзела от писмени и образни творби в една цялостна картина.” /курсивът мой – М.М./ По-нататък статията излиза твърдо от изкуствоведческата си плоскост и навлиза в полето на историята. И без да се посочат никакви източници се замесва една каша от дати, събития, личности, видяни в „нова” светлина от авторката. Поставя се под съмнение автентичността на „Записките ...”, чиято трета част била различна стилистично и тематично, наситена с чужд ултранационалистичен тон. А един от аргументите е следният: „Нареждайки Батак до Панагюрище, Копривщица, Перущица и Брацигово, т. е. онези „3-4 села”, в които според МакГахан е имало слаб опит за непокорство срещу официалната власт, Стоянов не само разширява територията на героичната национална топография като доказателство за версията (си) за масово въстание, а най-вече легитимира за пореден път правото си на политически пост.” Тук май трябва да кажа, че тези които твърдят, че никъде в статията не се отричат събитията в Батак – са прави. Не се поставя под съмнение клането в Батак, а цялото Априлско въстание. Трудно мога ди си представя мотивите на една българка да изследва точно визуалния образ на клането в Батак. Още повече защо му е на един германец да отрича визуалното показване на едно клане, станало на хиляди километри от страната му и повече от век назад. Тук чисто научният интерес не е най-логичното обяснение, защото не вярвам в българското изкуствознание да не са останали теми за разработване. Когато обаче се отхвърли визуалния образ на едно събитие, съвременниците на което са измрели отдавна, остава само да се докаже, че писмените свидетелства за него са манипулирани и ще се окаже, че то не се е случило изобщо. Но дори проектът да не преследва никакви политически цели, както твърдят авторите му, това не значи, че той не може да доведе до сериозни политически последици. Нямам необходимата подготовка, нито достатъчно време, разбирайте финансовите ресурси на Балева, за да проверя еднозначната й теза. Но е задължение на историците да дадат аргументиран с документи отговор. Ако според него събитията, които сме учили в часовете по история, не са се случили, ще покажем, че можем да се разделяме с измислено минало и да вървим напред към реално бъдеще. Ако пък е имало зверско клане, и то не само в Батак, да станат известни и другите села, където се е ляла кръв. Тогава няма да има нужда да караме митолозите от Берлин да се извинят, а ще трябва да им благодарим. Не защото са помогнали за пренаписване на историята, а за написването на възможно най-достоверната история. Не съм съгласен с това, че изледването било ниска топка за историците и те нямало да приведат професионални аргументи срещу него, защото било под нивото им. Питам се с какви аргументи трябва да бъдат оборени твърденията в изследването. С непрофесионални или националистически? В края на краищата повечето хора не иска да слушат Райна Кабаиванска, а Райна и Константин. И трябва да им се говори с думи разбираеми, но и аргументирани. Не съм съгласен, че журналистите са лишили хората от възможността да чуят политическия разговор между кандидатите за евродепутати. Това сториха партиите. Едно нещо е интересно, когато има съдържание. Независимо дали то е от думи или силикон. В тази изборна кампания обаче първото липсва за сметка на преекспонираното второ. Просто пиари-те замениха идейния вакуум в политическите платформите с изкуствени мегаформи и задници със завехнали пъпки, изцъркани от артистични величия. Колко му трябва на човек - да чуе, че има за харчене няколко милиарда долара, и да види Ивана, която да му каже, че е номер 1. Така не се сеща да пита как ще бъдат защитавани интересите му и тези на страната, след като всички български евродепутати са 18 от 785. И само слуша с половин ухо в очакване на патриотичен фолк, че тези кандидати са най-добрите. Но в ЕП, според мен, трябва да отидат не професионалисти, каквито всичко партии убеждават, че предлагат, а хора с опит в политиката. Които, поради малкия с и брой гласове, задължително трябва да владеят висшия пилотаж в политиката. Не знам дали има такива в България, по-скоро няма, и това ще доведе до още по-малко участие в следващите евроизбори. Но върхушките на партиите трябва най-после да се усетят и да изградят свой елит. Не като кух обществен статус, а като възможности. Ако не го направят, на следващите избор дори феномена Васко-Азис няма да може да събере хора на предизборен митинг. След толкова несъгласия и едно съгласие. Някои журналистически творения, като измисления изцяло от пишещи Адем Кенан, са наистина опасни. Но стават още по-опасни, когато ги легитимират санкции на президента. Чалгата, като начин да караш хората да гласуват за Европейски парламент, не е добър знак. Защото препраща в Анадола, откъдето са откраднати оригиналните й мелодии. Както не бе добър знак и това, че влизането на държавата България в ЕС беше символизирано с частната колекция на най-богатия българин. И в Брюксел видяха богатства, сътворени по нашите земи преди хиляди години, събрани меко казано в противоречие със закона. Надявам се успехът на чалгата и в музиката, в историята да остане само временен. Не ми остава нищо друго освен горещо да се надявам. Скандален не е „чуждият” проект за Батак - всеки учен трябва да е свободен да постави под съмнение всяка теза, стига да го прави аргументирано. Скандален е начинът, по който той се реализира. Защо мина, заложена преди година, гръмна сега? Спорен е и въпросът кой има изгода. Дали това са ДПС и Турция или ГЕРБ и „Атака”. На 20 май ще се види. Тогава и този, която е дал парите за проекта, ще разбере дали ги е вложил изгодно. Милен Маринов