Първата седмица на януари се оказа за петролните пазари най-добрата за цените през последните 5 години. Заради протестите в Иран съкратените запаси на САЩ и удължената сделка ОПЕК+ за замразяване на добивите цената за сорт Brent за пръв път от 2015 г. мина над 68 долара за барел.

Но това не е добра новина за Русия и петролния картел от предимно близкоизточни и африкански държави. Причината е, че с договорката си за намален добив те, изглежда, попадат в капан на високите цени без ясна стратегия как да не изгубят пазарен дял и да излязат от споразумението.

САЩ диктуват темпото

Добивът на т.нар. шистов петрол в САЩ, заради който беше цялото споразумение, ще се увеличава при подобни цени на пазара. Проучване на Федералния резерв в Далас, цитирано от "Блумбърг", показа, че при цена над 61 долара за барел около 40% американските компании планират да увеличат инвестициите в добив.

Според Валерий Нестеров, анализатор от Сбербанк CIB, преди 4 години себестойността на шистови добиви е била в рамките на $65 - $85 за барел, но с бързото навлизане на нови технологии тя е паднала сега до средно $23 за барел (според други изчисления прагът е по-висок - $30 - $40). За сравнение - саудитците добиват за около $9, а руснаците - при $18-19 за барел, допълва той. Това накара дори Саудитска Арабия да заговори за интерес към инвестиране в добива на американски петрол - нещо почти немислимо доскоро.

Прогнозите са цените да останат в рамките на 40-70 долара за барел.

Психологически ефект оказва и това, че на 3 януари администрацията на президента Доналд Тръмп обяви, че ще отвори за сондажи и добив до 90% от крайбрежието на страната. Реално ще минат поне 18 месеца преди получаването на първите лицензи за офшорни операции, а в някои райони активност ще се развие след 10 до 15 години. Въпреки това подобни решения като че ли затвърждават впечатлението, че в момента американците изглеждат водещият фактор, от който ще зависят и отношенията между Русия и ОПЕК. Другият фактор, който тепърва трябва да се докаже, е политиката на Китай за по-чиста и по-ефективна енергетика.


Русия и саудитците са доволни... засега

За управляващите в Русия това е особено важно, тъй като според Висшата школа за икономика (ВШЭ) основна роля за отделянето през 2017 г. на руската икономика от дъното е изиграло поскъпването на петрола от средно $42 до $53. Говореното за нова фаза на растеж е опит да се представи желаното за действително, се казва в доклада на школата, разпространен в края на декември. Анализаторите казват, че дори при задържане на сегашното ниво на сорта Urals от $63 ефектът през 2018 г. ще е по-слаб за икономиката заради бюджетното правило всички приходи при цена над $40 да отиват в специален държавен резерв.

Сделката на Москва с ОПЕК е удължена до края на 2018 г. в момент, когато цената се стабилизира около $50 за барел. Това устройва и руснаците (там предстоят президентски избори през март 2018 г.), и саудитците (заради планираната приватизация на 5% от Saudi Aramco, най-голямата петролна компания в света) с цел попълване на бюджетния дефицит с поне $100 млрд.

Страните от сделката ОПЕК+ нямат идея как да излязат от нея.

Но и двете страни, както и основните им партньори не показват идея как да излязат от сделката през 2019 г., а Нестеров сочи прогнози, според които в близките години цените ще са в рамките на $40 до $70 за барел. Докато руски компании пренасят за неизвестно бъдеще плановете за нови находища, в играта се намесват растящи добиви на страни като Канада и Бразилия. Засега подът на цените се поддържа от по-ниските запаси и впечатлението за стабилизиран пазар.


Колко са запасите

Данните на ОПЕК, САЩ и Международната агенция за енергетика (IEA) се разминават значително. Според петролния картел през октомври запасите са били около 137 млн. барела над средния петгодишен показател за сезона. Това е намаление с близо 50% спрямо май 2017 г. Американската агенция за енергийна информация (IEA) казва, че в края на октомври количеството е било доста по-малко - около 111 млн. барела над средния петгодишен показател. Статистиката на EIA отива в другата крайност - 167 млн. барела над средния петгодишен показател, но тенденцията за рязко намаляване се потвърждава, защото през юли 2016 г. излишъкът при запасите е бил 380 млн. барела.

Важна е и структурата на този намалял излишък - този път той е концентриран в суров петрол, а не в рафинирани продукти. На някои места вече се усеща изнервеност от ниските запаси от дестилати като дизелово гориво и нафта за отопление. ОПЕК+ твърдо са решени още да намалят излишъка и търговците прогнозират, че пазарът за обозрим период ще е в състояние на ограничен достъп до суровина.

Всичко това сочи в една посока - сорт Brent може трайно да се увеличи доста над $70 за барел, а американският WTI - над $60. Цената ще се хареса на мнозина производители от ОПЕК заради бюджетните приходи. Но тук пак ги очаква "влакчето на ужасите" - тези нива са изгодни за американския шистов петрол, добивите му се увеличават, САЩ ограничават покупките от ОПЕК, а в петролния картел са останали без достатъчно резерв бързо да реагират на новата ситуация.


Внимавайте какво става след юни

Най-интересно трябва да стане през втората половина на годината с наближаване края на споразумението. Сценариите как ще се развият събитията се движат от договорено постепенно увеличаване на добивите през хитруване на част от страните до хаотично боричкане за възстановяване на пазарния дял.

1. Следете протестите в Иран и Венецуела

Недоволство от икономическата стагнация избухна в най-масовите протести в Иран от 2009 г. насам и то в момент, когато президентът Доналд Тръмп заплашва да оттегли САЩ от сделката за спиране на ядрената програма на третия по големина производител на петрол в ОПЕК. В същото време острият недостиг на храни и стоки при годишна инфлация над 2000% във Венецуела президвика бунтове и разграбване на магазини, които може да прераснат в обществена експлозия. Още преди това добивът на петрол е засегнат и това може да се влоши още повече.


2. Натискът на петролните гиганти над Путин

Ако се случи нещо драматично, едва ли в ОПЕК ще чакат дълго, за да изоставят споразумението и да се върнат към надпревара кой ще изкара повече и по-бързо петрол на пазара. Но и руснаците също няма да стоят безучастно, особено след като преминат президентските избори на 18 март. "Роснефт" и "Лукойл" вече заявиха, че ще изгубят пазарен дял, ако задържането на добивите продължи твърде дълго и Москва може да поеме инициативата да убеди останалите да прекратят сделката ОПЕК+. И без това руските износители не са доволни, че държавата им прибира печалбите над $40 за барел

3.Изкушението да мамиш

ОПЕК е прочута с това, че членовете ѝ дават на пазарите и партньорите си подвеждаща информация за петролните добиви, запаси и износ. Ирак въведе отредените му по сделката ОПЕК+ съкращения толкова бавно, че се наложи министърът на петрола да бъде извикан в Саудитска Арабия за разяснения. Изключените от лимитите Либия и Нигерия продължават да крият неизвестни - миналата година те толкова рязко увеличиха добивите, че се наложи другите страни да им наложат лимити.


4. Развод по сметка

При цени в Ню Йорк от над $60 за барел расте вероятността да бъдат отворени нови кладенци за шистов петрол. Бракът по сметка между Русия и ОПЕК може да стане жертва на собствената си успех - да се спре поевтиняването и да се постигнат по-високи стабилни цени. ОПЕК и Русия може да изоставят стратегията си и да се върнат към дните, в които всеки изпомпва всичко, което може в опит да изпревари другия и да разшири пазарния си дял.

Дневник