Северна Корея започва годината с нова дипломатическа инициатива, целяща да спечели благоразположението на Юга преди домакинството му на зимните олимпийски игри следващия месец. Но тази инициатива се придържа и е в тон с рязкото - и познато - послание към президента Доналд Тръмп: не се бъркай и остави корейците сами да си решават проблемите.

Откакто в новогодишното си обръщение севернокорейският лидер Ким Чен Ун изненадващо заговори с помирителен тон към Сеул, севернокорейските държавни медии подеха сериозно темата за "единството на корейската нация". А след вчерашната първа среща на високо равнище от повече от две години между представители на двете Кореи Северът засили критиките срещу Вашингтон и Тръмп.

Това е ход, предприеман многократно от КНДР в миналото. Но като цяло той не е постигал кой знае какво. Надеждите на Севера за преговори за повторно обединение на Корея при по-благоприятни за него позиции, като се премахне или ограничи ролята на САЩ, са трудно приемливи за Юга. Сеул е във военен съюз с Вашингтон, облагодетелства се значително от положението си на доверен и близък търговски партньор на САЩ и има добри исторически основания да се безпокои от тактиката на КНДР в двустранните отношения, включваща и хвърляне на примамки.

На този фон вчерашните разговори по същество бяха проучвателни и с цел натрупване на информация. Трудно е да си представим някакви големи пробиви или изменения в политическия курс на Юга по най-големите теми - преди всичко ядреното разоръжаване - без консултации със САЩ. Така че вероятно Вашингтон не е имал повод за големи тревоги. В обща декларация двете Кореи обявиха, че са се споразумели да водят бъдещи разговори за намаляване на военното напрежение по границата и "да сътрудничат активно" по линия на зимните олимпийски игри, на които Северът ще делегация.

"Вътрешна работа на корейската нация"

Но председателстващият севернокорейската делегация на вчерашните разговори изрази сериозно недоволство от съобщенията в южнокорейски медии, че на срещата е бил обсъждан въпросът за ядрено разоръжаване на Севера. Тези съобщения са преувеличени, защото "цялото ни най-модерно стратегическо въоръжение като атомни бомби, водородни бомби и междуконтинентални балистични ракети държи под прицел САЩ, а не нашите сънародници" в Южна Корея, каза Ни Сон-гуан.

Точно когато вчерашната среща започваше, управляващата в Северна Корея партия атакува остро Тръмп в печатния си орган, определяйки като "смехотворно" твърдението му, че преговорите са станали възможни благодарение на него и твърдата му позиция за санкциите и натиска. "Много е жалко да гледаме как американските политици представят дипломатическия си провал като "дипломатически успех"", се казва в публикацията.

"Отношенията между Севера и Юга са вътрешна работа на корейската нация", отбеляза официалната информационна агенция на КНДР в навечерието на преговорите. Тя подчерта също, че Северът и Югът не бива да позволяват "намеси и тирания" отвън да държат корейската нация разделена. В друга статия Тръмп беше наречен "побъркан" и беше посочено, че САЩ трябва да приемат Северна Корея за ядрена сила.

"Може би е добра новина, може би не"

Като първа стъпка след речта на Ким Южна Корея се съгласи да отложи за след зимните олимпийски и параолимпийски игри военните учения със САЩ. Това направи възможно преговарящите да се срещнат и обсъдят предложението на севернокорейския лидер да изпрати на игрите в Пьончан делегация от официални лица, състезатели и фенове. Разговаряно бе и по други въпроси от двустранния дневен ред. Макар стратегията на Севера за акцентиране върху етническата гордост и единство да е явен опит да се вбие клин между Вашингтон и Сеул, тя все пак намира емоционален прием и от двете страни на демилитаризираната зона (границата между двете Кореи).

След освобождаването си от японско колониално управление през 1945 г. Корейският полуостров бе разделен на две. Установяването на границата между двете Кореи по 38-ия паралел бе идея на американските военни плановици с цел да се ограничи влиянието на Съветския съюз и бе одобрено на Потсдамската конференция през 1945 г. без присъствие на корейски представители. Между 1950 и 1953 г. двете страни воюваха в Корейската война, в която Китай и СССР подкрепяха Северна Корея, а силите на ООН под егидата на САЩ - Юга. Войната приключи с примирие, но не и с мирен договор. В Република Корея и до ден днешен са разположени десетки хиляди американски военнослужещи. В КНДР няма базирани чужди войски, но Китай продължава да е неин съществен търговски партньор и политически поддръжник за нея на международните форуми.

Засега не е ясно как Вашингтон приема последните действия на двете Кореи и доколко има участие в тях. Преди Тръмп смяташе за безполезно да се разговаря със Севера, но когато миналата седмица се появи предложението за диалог, той написа в Туитър: "Санкциите и "другите" форми на натиск започват да дават голям ефект върху Северна Корея. Човекът ракета сега за пръв път иска да разговаря с Южна Корея. Може би това е добра новина, може би не - ще видим." На следващия ден той изстреля ново съобщение в Туитър, в което сякаш си приписваше заслугата за всичко това: "Наистина ли някой си въобразява, че сега щеше да има диалог между Северна и Южна Корея, ако не бях показал твърдост, решителност и воля да ангажирам цялата ни "мощ" срещу Севера? Глупави хора, но преговорите са хубаво нещо".

Американският министър на отбраната Джеймс Матис и държавният секретар Рекс Тилърсън изразиха убеждение, че преговорите ще се ограничат до зимните олимпийски игри, становище, което влезе в противоречие с изявленията на Сеул. Двете делегации всъщност обсъдиха редица въпроси, включително този за разделените от Корейската война семейства. "Дали това е някакво начало? Смятам, че е преждевременно (да се прави такова заключение)", каза Тилърсън в интервю за "Асошиейтед прес" миналата седмица. Може и така да е. Но засега изглежда, че двете Кореи са взели нещата в свои ръце.

БТА/Дневник