Одобрението на Истанбулската конвенция от Министерския съвет в началото на януари предизвика остър дебат в българското правителство и сред депутатите. В управляващата коалиция възникнаха спорове за това дали да се ратифицира международния акт, който според опасенията на част от министрите съдържал спорното понятие "трети пол" и улеснявал достъпа на "транссексуални бежанци" в страната.

Най-яростно на ратифицирането на документа, който цели да защити жените-жертви на насилие, се противопоставят "Обединените патриоти" - коалиционен партньор на управляващите. Лидерите на партиите в коалицията дадоха ясен знак, че формациите им не възнамеряват да подкрепят приемането на конвенцията от парламента. Основната опозиционна партия - БСП, също няма да гласува "за" с аргумента, че не приема "понятието социален пол".

"Дневник" провери как са гласували българските евродепутати при приемането на резолюцията за присъединяването на ЕС към Конвенцията.

Според справката от сайта на Европарламента в гласуването не са участвали двама: Георги Пирински (БСП, Прогресивен алианс на социалистите и демократите) и Асим Адемов (ГЕРБ, ЕНП).

От гласувалите

почти всички са подкрепили

резолюцията. Със "за" са гласували Андрей Ковачев, Ева Майдел и Емил Радев (ГЕРБ, Европейска народна партия), Светослав Малинов (ДСБ; Европейска народна партия); Сергей Станишев, Петър Курумбашев и Момчил Неков (БСП, Прогресивен алианс на социалистите и демократите), Неджми Али, Филиз Хюсменова, Илхан Кючюк и Искра Михайлова (ДПС, Алианс на либералите и демократите) и Николай Бареков (ББЦ, Европейски консерватори и реформисти).

Двама са натиснали

бутона "въздържал се" -

Владимир Уручев (ГЕРБ; ЕНП), и Ангел Джамбазки (ВМРО; Европейски консерватори и реформисти).

В документа се вижда, че Андрей Новаков (ГЕРБ; ЕНП) е гласувал "против", но пред "Дневник" той обясни, че гласуването не отразява възгледите му, а е сгрешен вот по резолюция на Европарламента, за който отдавна е подадена заявка да бъде променен на "за".

Пред "Дневник" Владимир Уручев се аргументира така: "Причината за това са текстовете в Конвенцията, въвеждащи "основано на пола насилие" и даденото определение за пол в тази връзка. Тези текстове позволяват да се правят подвеждащи тълкувания за смисъла на цялата конвенция и вече редица страни членки бяха изразили своите резерви, възражения или тревоги по този повод. Смятах, че е крайно недостатъчно само да се отбележи този факт в приеманата резолюция и поддържах мнението, че в резолюцията следва да има изясняващо тълкувание на въпросните текстове, което да се вземе предвид при ратификацията на Конвенцията от Съвета на ЕС и държавите членки. Така щеше да се избегнат спекулативните тълкувания и поставянето под въпрос на цялата Конвенция, която иначе е от изключително значение за борбата с насилието над жените."

В отговор до "Дневник" на въпрос за начина, по който е гласувал, Ангел Джамбазки заяви, че безспорно, насилието над жени и деца, домашното насилие е напълно недопустимо, но това задължение на законодателите, на правоохранителните и правоприлагащите органи. "В България има три закона по тази материя - Наказателен кодекс, Закон за защита от домашно насилие и Закон за защита на децата. Ако на служителите на МВР, на прокурорите и на съдиите не бъде наложено императивно задължението да прилагат законите в цялата им строгост никакви конвенции няма да помогнат", смята Джамбазки.

Той добавя, че не е подкрепил присъединяването на Европарламента към конвенцията, защото има неясни и спорни формулировки като "социален пол", "социална роля на пола", "партньорство" в смисъл на фактическо съжителство, които противоречат на разбиранията и политически му убеждения. Да не говорим, че при ратифицирането й без обществен разговор и обсъждане тези опасения изглеждат съвсем основателни. За съжаление, разговорът пое в съвсем друга посока", допълва евродепутатът.

Резолюцията е приета на 12 септември 2017 г. с 489 гласа "за", 114 "против" и 69 "въздържал се".

Спорни понятия

В началото на януари правителството призова парламента да одобри Конвенцията. Документът, чийто финален текст е одобрен през 2011 г., съдържа серия мерки срещу домашното насилие и въвежда понятия, които целят единствено да разчупят половите стереотипи заради схващането, че те често са в основата на случаи както на насилие, така и дискриминация.

Въпреки това Конвенцията, подписана през пролетта на 2016 г. от тогавашния правосъден министър Екатерина Захариева (във второто правителство на премиера Бойко Борисов), се оказа неочаквано спорна за някои политици и експерти, които обявиха, че той налага на България задължения, които подкопават традициите в българското общество, поставят под въпрос институции като брака и семейството и може дори да ограничават родителски права.

Дневник