България реши да признае независимостта на Косово, тъй като поради липсата на споразумение между Белград и Прищина ситуацията беше много лоша. Сега можем само да поправим щетите и да ограничим негативните последици, каза външният министър Ивайло Калфин в интервю за сръбския вестник “Вечерне новости”. Основният критерий за нас при признаването беше да се осигури възможност за това целият регион да напредва към ЕС и да не се създават черни дупки на Балканите. Всички знаем, че съществува реална опасност Косово да стане такава черна дупка и затова е необходимо да изпълним плана на Марти Ахтисаари, посочи Калфин. Запитан как вижда разрешаването на кризата в Северно Косово и какво бъдеще могат да очакват сръбските анклави, той казва: “В миналото беше направена грешка, защото, докато беше международен протекторат на ООН, Косово беше изцяло политически отделено от Сърбия. Ако и сега направим същата грешка със северната част на Косово по отношение на Прищина, можем да дръпнем много опасния спусък на промяната на границите. Северната част трябва да участва в политическия живот в Косово, а косовските сърби трябва да бъдат активни участници в косовската политическа сцена. Всяка подялба на етническа основа би била опасна за региона, но и за Сърбия в бъдеще”, казва Калфин. “Всички държави на Балканите имат територии, в които живеят малцинствени народи. Ако допуснем отделяне на северната част на Косово, ще имаме много проблеми и насилие. Смятам, че планът на Ахтисаари е много добър по отношение защитата на сърбите и им дава възможност да защитават правата си. В същото време той им дава възможност да имат и гражданство на Сърбия, тоест те са двойно защитени. А чрез тях Сърбия може да продължи по някакъв начин да присъства в Косово”, казва външният ни министър. Във връзка с предстоящите в Сърбия парламентарни избори Калфин посочва: “Смятам, че ЕС не бива да влияе на кампанията в Сърбия, но трябва ясно да даде да се разбере, че вратите на ЕС са широко отворени за Сърбия. Сръбските избиратели трябва да решат по кой път ще тръгне страната. Ако Сърбия избере европейския път, тя може да надмине всички страни в региона, които в момента са пред нея и много скоро, след Хърватия, да стане член на ЕС”, смята Калфин. Той уверява, че на нито един сериозен политик в ЕС и на ум не му идва мисълтаза обвързване на влизането на Сърбия в ЕС с Косово. “Обвързване на Косово с европейската интеграция на Сърбия се прави само от отделни политици в Сърбия. Европейската интеграция на Сърбия не е свързана с Косово. Нещо повече, ЕС не желае да направи нищо, което би могло да се тълкува като обвързване на въпроса за Косово с евроинтеграцията на Сърбия”, посочва Калфин. /БГНЕС