Академичната общност на Факултета по хуманитарни науки при Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” категорично възразява срещу отмяната на т. 4 от чл.16 от Закона на народната просвета, предложена в проекта за допълнение и изменение на този нормативен документ. Подобна промяна, по силата на която “усвояването на книжовния български език” отпада от държавните образователни изисквания, е поредният опит за решаване на съществени и важни въпроси на българското образование единствено с наредби на министъра на образованието. Нарушават се текстове от Конституцията на България, определящи българския език като официален език на републиката (глава първа, чл. 3). В действащия Закон за народната просвета усвояването на българския книжовен език правомерно се извежда като основен учебен предмет в средното училище и като необходима база за прилагането на държавните образователни критерии. Ако се гласува направеното в проекта предложение, ще бъдат обезсилени всички текстове от закона, определящи образователния минимум, учебния план и учебното съдържание. Исканата промяна влиза в грубо противоречие със Закона за държавните зрелостни изпити, според който изпитът по български език и литература е задължителен за всички ученици. Съществен аргумент за реакцията на преподавателите от Факултета по хуманитарни науки е нивото на езиковата компетентност, проявено в речта на младите хора в България. Много са случаите, които доказват липсата на умения за използване на книжовния български език в ежедневното общуване. Ако неговото усвояване бъде изключено от държавните образователни изисквания и бъде задраскано от Закона за държавната просвета, процесите на немара и безотговорност към официалния език в държавата ни ще станат непредвидими в резултатите си. Изявлението е в подкрепа на обявения вчера протест от страна на академичната общност на Факултета по славянски филологии при Софийския университет и във връзка с това, че депутатите още не са приели окончателно промените в Закона за народната просвета. ШУМ.БГ