"Съществуването на местни олигархични мрежи, свързани с руски предприятия в енергийния сектор, е един от най-видимите белези за необяснимото генериране на богатство, което се използва често за инвестиции в недвижимо имущество и финансови активи. По този начин тези неформални мрежи постигат по-голямо влияние върху националните правителства, което в комбинация с управленските дефицити и нереформираните обществени системи води до завладяване на държавата."

Това се казва в доклада на Центъра за изследване на демокрацията, озаглавен "Оценка на руския икономически отпечатък в Западните Балкани. Рискове от корупция и завладяване на държавата". Той бе представен във Вашингтон и обхваща Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора за периода 2005-2016 г.

Пакетът от основен и четири национални доклада излиза дни преди обявяването на 6 февруари от Европейската комисия на нова стратегия за Западните Балкани. Целта ѝ е да даде по-ясна перспектива за интегрирането на целия полуостров в Европа. Освен това евроинтеграцията на района е сред основните приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС.

Заключението на ЦИД е, че руският икономически отпечатък е най-силен в Черна гора, където руските преки инвестиции достигат 30% от БВП.

В Сърбия и Босна и Херцеговина той е почти еднакъв - около 10% от сръбския БВП и над 8% в босненския. Но в случая с Босна и Херцеговина има важна особеност - руските инвестиции са концентрирани в Република Сръбска и от там през 2014 г. (последната, за която има данни) са контролирали 39% от корпоративния оборот на чуждестранни фирми, опериращи на цялата територия на федерацията.

Македония е най-малко засегната, защото тук преките чуждестранни инвестиции от Русия са едва около 1% от БВП.

В абсолютни измерения руските инвестиции в района са се увеличили през последното десетилетие с над 3 млрд. евро. Но реалният икономически отпечатък на Русия като дял от цялата икономика на Западните Балкани се е свил или е стагнирал след налагането на санкциите заради анексирането на Крим през 2014 г., казват авторите.

Западните Балкани се превърнаха в един от районите, в които Русия все по усилено се опитва да наложи и възстанови присъствието си и ние се опитваме да подобрим разбирането за ефекта от взаимодействието между наличните липси в управлението и притока на авторитарен капитал, допълват от ЦИД.

За целта са избрани 3 индикатора:

- корпоративен отпечатък, т.е. процентният дял на оборота на контролирани от руски граждани компании в целия оборот на съответната икономика (макар че е възможно и някои големи фирми с неизяснена докрай собственост също да са руски)

- преки чуждестранни инвестиции, т.е. делът на руските в БВП на страната

- двустранна търговия, т.е. руският дял в проценти от общия износ и внос на страната (с фокус върху петрола и газа).

"Понеже руският бизнес е състеродоточен в малко на брой стратегически сектори - банки, енергетика, металургия и имоти - четирите малки и енергийно зависими страни остават в слаби позиции пред руски натиск", се казва още в текста. "Прекалената зависимост от руски внос, комбинирана с експанзията на руски капитал, направи правителствата от Западните Балкани особено податливи на натиск по стратегически въпроси, свързани не само с енергийното разнообразяване и либерализиране, но и със санкциите срещу Русия и с разширяването на НАТО и ЕС."

Дял на руските приходи от всички приходи в икономиките на четирите държави от Западните Балкани.

Дял на руските приходи от всички приходи в икономиките на четирите държави от Западните Балкани.


Движеното от икономическо присъствие завладяване на държави нямаше да е толкова проблематично в района, ако не беше известният натиск от Кремъл над руския частен сектор. Резултатът е, че държавно-частните мрежи вече не са само инструменти за лично обогатяване и икономически опортюнизъм, но и за координирано политическо влияние, се посочва в доклада.

"Справянето с дефицита на върховенство на закона и слабите демократични и пазарни институции в Западните Балкани е много важно за ограничаване ефекта от т.нар. корозивен капитал - средства, идващи от недемократични държави като Русия, които едновременно се възползват от - и допълнително засилват - предизвикателствата пред тези борещи се демокрации. Руската намеса в района засили във вътрешен план пространството за политически опортюнисти, опитващи се да избегнат прилагането на необходимите реформи, особено тези, свързани с върховенството на закона и премахването на авторитарни тенденции. В резултат се подкопават гражданското общество, отслабват се медиите и това води до отстъпление от демокрацията и забавяне на икономиката."

Използваните от Русия средства са известни:

- политически натиск
- "мека" сила, включително културни, медийни и религиозни кампании
- икономически лостове - от контрол и придобиване на важни енергийни активи до финансиране на политиески партии и медии
- координиран наратив от Кремъл, целящ подкопаване на европейските ценности.

"Всичко това попада на плодородна почва - нестабилни институции за управление и законност, системна и съществуваща от години корупция в администрацията и на политическо равнище. Всичко това често води до завладяване на политиката, регулаторните режими и дори на държавата.

Нещо повече - сместта от слаби институции и клептократични тенденции плюс медийна пропаганда и геополитически натиск от Русия (но и от други страни), накара много от правителствата в района да приемат политики, несъвместими с националната им сигурност или интересите им за развитие."