На Европа са й необходими повече финансови средства за наука и изследователска дейност и това трябва да се заяви много ясно във всяка страна, каза еврокомисарят по изследвания, наука и иновации Карлош Моедаш по време на пресконференция в София. Изказването му бе направено след втория ден на неформалния съвет по конкурентоспособност, който е част от програмата на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Българският министър на образованието и науката Красимир Вълчев коментира, че фокусът на дискусиите по време на заседанието е бил свързан с насърчаването на иновациите и с човешкия капитал или хората в науката.

Ние сме в навечерието на планирането на новия програмен период до 2027 г., отбеляза министърът. Той обясни, че предстои Европейската комисия да предложи многогодишната финансова рамка за следващия период и в момента се правят европейски и международни оценки на програмите в ЕС. Има предизвикателства пред нас, не само пред научните изследвания, но и по отношение на мигрантите, сигурността, климата, здравеопазването, на които трябва отговор да даде и системата на научните изследвания, добави Вълчев.

Когато говорим за 2027 г. много трудно можем да си представим бъдещето с всичките му детайли, то се променя много бързо, подчерта министърът. Ние трябва да търсим основополагащите неща, едно от тях е подкрепата за системите на научните изследвания, изправени сме пред общото предизвикателството да модернизираме системите за научни изследвания, за да бъдат по-ефективни, да насърчим, ускорим, да насочим и обясним въздействието на научните изследвания и научните резултати в обществото, допълни той.

По време на дискусиите е станало въпрос как с различни инструменти може да се насърчат повече млади да изберат изследователска професия. Всеки един учен е важен, хората са най-ценният ресурс, подчерта министърът, като допълни, че усилията започват още от образованието. Днешните учени трябва да имат и умения, които не са се изисквали в предишния век, каза още Вълчев.

Комисар Моедаш отбеляза, че в Европа се справяме много добре в трансформирането на евро в знание, но не и с трансформирането на знания в евро. Не сме толкова добри в преобразуването на иновациите в продукти, каза още той. Хората не знаят какви програми се изпълняват, нямаме достатъчно силен бранд, заяви Моедаш. По думите му всяка страна иска да бъде най-добрата, но нито една не може да бъде сама в иновациите.

В отговор на въпрос министър Вълчев каза, че има общо мнение за необходимостта от увеличаване на средствата за научни изследвания на европейско ниво. Финансовата рамка предстои да се приеме, говорим за стъпка във възходяща посока, а не за орязване, допълни той.

Еврокомисарят поздрави България за това, че е била една от първите, които са поискали да знаят какви са най-добрите практики в Европа по отношение на научните изследвания. Ако погледнем програмата "Хоризонт 2020" за наука, има над 1350 участника от България, това са проекти с българско участие, които си сътрудничат с други части на Европа, каза Моедаш, допълвайки, че тази програма финансира само най-добрите.

В отговор на въпрос Вълчев заяви: "Факт е, че последните десетилетия България изживя болезнено този процес, както на външна, така и на вътрешна миграция. Факт е обаче и че през последните 12-13 години ние увеличихме значително процента на конвергенция, процента на брутния вътрешен продукт измерен по паритет на покупателната способност спрямо средното на ЕС. Нашите наблюдения показват, че в секторите, в които ние достигнем 70 – 75% ниво на доходите, както например IT сектора, измерено по паритет на покупателната способност, имаме обръщане на процесите на нетна миграция... Факт е, че ние избрахме и направихме този политически и фискален избор да поддържаме относително ниско ниво на данъчно-осигурителна тежест, на преразпределение чрез данъчно-осигурителната система, но той бе насочен към политиката за привличане на инвестиции. Факт е, че през последните години ние правим крачките, има и относителен политически консенсус и сме направили бюджетния избор да инвестираме повече средства в образование и в наука. Нещо, което може да се види в ангажиментите ни в областта на предучилищното и училищното образование и в приетата от Народното събрание национална стратегия за насърчаване на научните изследвания".

Заплащането е един от основните фактори, но младите хора трябва да имат достъп до съвременна изследователска инфраструктура и научна информация, да могат да се свързват в мрежи, днес все по-трудно един учен може да постигне резултат сам без колеги от други страни и без бизнеса, допълни министърът.

Комисар Моедаш каза, че ЕС инвестира 150 млрд. евро по-малко от САЩ в наука и изследователска дейност и призова за увеличение на средствата в програма "Хоризонт 2020".

Dnevnik.bg