Част от определенията в новия Проект за Наредба за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология", публикуван от Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане миналата седмица, предизвикаха притеснение сред юристи и правозащитни организации. Според новата версия на стандарта:

"Потенциална жизнеспособност на плода" е термин, който се въвежда за плод от бременност, достигнала срок 25+0 гестационни седмици и/или при тегло на плода равно и над 700 грама и е налице потенциална възможност да приживее без интензивно дихателно подпомагане.

В сега действащия АГ стандарт дефиницията за жизнеспособност е при плод, навършил 26 гестационни седмици и достигнал телесна маса над 800 грама, но той беше отменен от Върховния административен съд през 2016 г. В това отношение критериите макар и малко се увеличават, но новият момент в наредбата, и това, което повече притеснява юристите, е уточнението, че плодът трябва да има "потенциална възможност да преживее без интензивно дихателно подпомагане". Също така е премахната възможността новороденото да бъде регистрирано, ако преживее три дни, дори и да е под изискваните критерии за тегло и гестационна седмица при появата си.

Правен казус

"Всички новородени, които не отговарят на тези критерии по отношение на тегло и гестационна седмица, не се регистрират като субекти, не получават акт за раждане, ако починат не им се издава акт за смърт, а се считат за аборт. Притеснителното в проекта е липсата на всякакви регламенти и правила относно това какво правим, когато се родят тези деца – подлежат ли на реанимация, имат ли право да получат медицинска помощ, макар да не са субекти на правото", коментира пред БНР адвокат Мария Шаркова.

"Залага се и един допълнителен критерий, който е много притеснителен – изисква се те да могат да дишат самостоятелно, без интензивна помощ. Това на практика означава, че новороденото и да тежи 4 кг, ако то поради някаква причина при раждането си не може да диша, ще се квалифицира като аборт", допълва тя.

По думите на адв. Шаркова от стандарта не става ясно как ще се действа при раждане на деца под границите на потенциалната жизнеспособност, нито как децата, които са родени на границата и оцелеят, ще преминават правно от графата на абортите в тази на живите. "Това има и важно значение по отношение на здравноосигурителния статус на малкия пациент и на заплащането на болниците, защото НЗОК не заплаща за лечение на аборти", казва Шаркова.

Адвокатът по медицинско право Мария Петрова също критикува новия текст и обръща внимание на мотивите към проекта. В тях се посочва, че заради напредъка на медицината през 80-те и 90-те години и възможностите за по-добра грижа и преживяемост на бебетата с ниско и екстремно тегло, Световната здравна организация е понижила границата между аборт и жизнеспособен плод от 28-а гестационна седмица към рамката между 22 и 26-ата г. с., но къде ще е тя в националното законодателство се определя според възможностите на лечебните заведения и статистиката в страната. "И понеже имаме лоши показатели за преживяемостта на тези бебета, стандартът слага критериите високо спрямо тях. Жалко и абсурдно.", коментира адв. Петрова.

До 2014 г. за България границата е възможно най-либералната, каквито са препоръките на СЗО - 22 г.с. и 600 гр. След това обаче беше рязко вдигната с редакция в стандарта, предизвиквайки началото на обществен дебат и недоволство по темата, както и оспорване в административния съд, което завърши с отмяната на новите показатели през 2016 г. и необходимостта от пренаписването му.

Сегашното предложението за понижаване на критериите с една седмица и 100 грама пак не е решение, смята адв. Петрова. Защото не може да има толкова ясни и категорични граници и същевременно толкова много пропуски, предвид че в медицината вариациите са твърде много. По думите й, здравната каса и институциите се нуждаят от критерии за потенциалната жизнеспособност, затова искането на някои организации те да отпаднат изобщо, не са реалистични. "Въпросът е изключително важен от гледна точка на гражданско, наказателно, наследствено право и още много аспекти, които не са съобразени при писането на наредбата", изброява Петрова.

Освен това в целия стандарт няма нито дума за феталната морфология, изтъква адвокатът. "В световен мащаб това е отделна специалност, но в България понеже няма стандарт, се практикува от всеки, дори без необходимата квалификация. Но това е изключително важна дейност, защото при проследяването на една бременност това трябва да са хората, които могат да открият проблем и да го лекуват вътреутробно било с операция или терапия, или да подготвят жената за това, което да очаква, когато бебето излезе. Но този аспект отново не е намерил отражение в нормативната рамка", отбелязва Петрова.

По думите й в новия стандарт като цяло няма никакви съществени разлики от предишния освен допълнението, което може да създаде сериозни правни затруднения. Поредната козметична промяна, не се търсят решения, а запълване на дупки", коментиар тя.

Позициите на пациентите и лекарите

"Не допускаме, че има лекар, който би оставил бебе без то да бъде реанимирано, но е необходимо да има ясно разписан стандарт, който да описва конкретни алгоритми на поведение при раждане на такова бебе. Недопустимо е приемането на стандарт, който позволява различни тълкувания и действия в една и съща ситуация", коментира по БНР Петя Банкова от Фондация "Нашите недоносени деца".

Според неонатолозите заложените критерии отговарят на възможностите в България. Единствено критерият за самостоятелно дишане е добре да отпадне, заявява и доц. Христо Мумджиев, началник на Клиниката по неонатология в болницата в Стара Загора и заместник-председател на Асоциацията по неонатология.

"Въпросът не е в пестенето на пари, а за да даде някаква ориентировъчна правна рамка на нашата дейност, без която ние няма да можем да работим. Решенията и тези стандарти следва да бъдат една добронамерена дискусия между обществени и медицински организации. Без добронамереност от двете страни, при опит за налагане на мнението на едната или другата страна няма да има добър успех", казва специалистът.

Dnevnik.bg