Европа трябва да очаква недостиг на природен газ и скок на цените след по-малко от десетилетие, ако не реши бързо да увеличи вноса от Русия, защото доставки на втечнен газ от САЩ или Катар няма да покрият дефицита. Това предупреждава зам.-ръководителят на "Газпром" Александър Медведев в интервю за "Ройтерс".

Според него компанията има достатъчно гориво и за европейските, и за азиатските си клиенти, но е време Европа да реши дали ще иска повече руски газ, докато потреблението расте, а местното производство намалява.

"Европа абсолютно сбърка в сметките, когато казва, че няма да се нуждае от допълнително газ и че ако възникнe такава нужда, тя може да бъде задоволена от източници извън Русия", добавя Медведев, който в ръководството отговаря за износа. "Мнозина сериозни анализатори ще ви покажат модели, демонстриращи, че скоро Европа ще се изправи пред недостиг на газ и, което е още по-лошо, бързо покачване на цените."

"Що се отнася до призивите да се намали зависимостта от руския газ, трябва ли ние в Русия да говорим за прекалена зависимост от парите, идващи от един континент? За зависимост от долара или еврото? Всичко това всъщност означава, че сме взаимно зависими."

"Ройтерс" припомня, че анализатори казват, че пазарът за втечнен природен газ е преситен и това положение ще се запази още 5-6 години. Търсенето на газ в Европа намалява заради подобрената енергийна ефективност и увеличаване дела на възобновяемите източници, твърдят те.

Предупреждението на Медведв идва в момент, когато високопоставена делегация на "Газпром" обикаля в Северна Америка и Европа за представяне на резултатите си пред инвеститори. То съвпада с ироничното отношение от компанията към вноса на американски втечнен газ, но и съобщения за отказ на банки да кредитират проекти като "Турски поток" и за планове на страни като Полша и Унгария допълнително да намалят зависимостта си от руския газ.

"Можем да доставим на Европа колкото газ е необходимо, макар да навлизаме на новия китайски пазар. Но Европа трябва да вземе решението си сега. Трябва сега да започнат да мислят кой ще покрие допълнителното търсене след 2025 г. За съжаление почти няма енергиен диалог между Русия и ЕС", допълва Медведев.

Според него дори компанията да изгради навреме "Северен поток 2" и "Турски поток", това няма да е достатъчно да компенсира растящото търсене и намаляващият добив. "И втечненият газ няма да запълни този дефицит", допълва Медведев. Той смята, че американските доставки ще са умерени, а Катар ще предпочете големите пратки да отиват за азиатските пазари.

"За съжаление почти няма енергиен диалог между Русия и ЕС"

Медведев посочи Катар като вероятно основният конкурент, когато става дума за обеми. Катар е най-големият производител и износител на втечнен газ и обяви планове да разшири годишното производство от 77 на 100 милиона тона. Но зам.-ръководителят на "Газпром" преценява, че бързо растящото търсене на Китай, Индия, Пакистан, Бангладеш и Виетнам ще погълне цялото увеличено производство.

"От години чуваме разни приказки за задаващ се "балон" на пазара за газ, но това не се случва. Сигурен съм, че пазарът сам ще се балансира и скоро ще видим как търсенето в Азия достига 1 трилион куб. м."

Делът на "Газпром" в Европа скочи до 35%

Делът на "Газпром" на европейския газов пазар достигна рекордните 34.7% през 2017 г., твърди компанията в презентация пред инвеститори в Ню Йорк. Година по-рано той е бил 33.1%, а чуждестранни анализатори, цитирани от московския в. "Ведомости", прогнозират, че към 2035 г. този дял може да стане 41%.

Официални данни на компанията показват, че през миналата година износът за т.нар. далечна чужбина (т.е. отвъд бившите съветски републики) е бил 194.4 млрд. куб. м, а това е 8.4% ръст на годишна база (от 179.3 млрд. куб. м през 2016 г.).

Реалните обеми в известен смисъл са по-важни от данните за дела на "Газпром", тъй като повишаването на дела може да се дължи на намален добив от собствени кладенци в Европа - основно от полетата в Северно море. Важна роля ще играе и секторът на възобновяемите източници, напомня пред РБК Василий Танурков, анализатор от московската Аналитична кредитна рейтингова агенция (АКРА). Той напомня, че данните за 2017 г. трябва да се приемат с известна сдържаност заради студената зима, но и смята, че нивото от 41% от европейския пазар е напълно постижимо за "Газпром".

Кирил Полоус, началник на отдела за перспективно развитие на компанията, цитира прогнози на IHS и Wood Mackenzie, според които до 38% може да достигне делът на "Газпром" през 2030 г., а още 5 години по-късно да надхвърли 40%. Основната причина за самочувствието на руския енергиен гигант е преценката, че неговият газ е по-изгоден в Европа, отколкото вноса на втечнен газ с кораби от Близкия изток или САЩ.

Няколко капки газ от САЩ

С доза ирония в нюйоркската презентация на "Газпром" това е илюстрирано с чаша кафе (горивото на компанията) и 3 капчици кафе на масата, поставени под лупа (вносът на втечнен шистов газ от САЩ). "Мнозина от вас започват утрото с чаша кафе. (...) Очевидно, няколко капки кафе едва ли ще ви ободрят. По същия начин втечненият газ от САЩ не оказа значимо влияние върху разнообразяването на доставките на газ и енергийната сигурност на европейския район", казва Полоус.

Александър Медведев каза пред инвеститори в Лондон тази седмица: "Бих сравнил газовия експорт на "Газпром" за Европа с чаша чай, а американските доставки с няколко капки коняк или уиски в нея. Става малко по-ароматен, но почти не го усещате във вкуса".

В интервюто за "Ройтерс" Александър Медведев казва, че след 2025 г. ще намалее добивът на Холандия и Великобритания, а ръстът на този на Норвегия ще се забави. Американските доставки ще са умерени, скъпи и ще отиват основно за Азия, допълва той.

Китай и други търсят алтернатива на руснаците

"Газпром" се подготвя да започне износ за Китай по тръбопровод от 2019 г. и да заеме поне 10% от китайския пазар за по-малко от десетилетие - до 2025 г. В момента Китай, Япония и Южна Корея купуват 60% от втечнения газ на света.

Но китайците подписаха през ноември предварително споразумение да инвестират 43 млрд. долара в американски експортен терминал за втечнен газ в Аляска, който ще се конкурира с подобен руски арктически терминал в Ямал.

Китай, Япония, Южна Корея и Виетнам са сред 30-ината държави, подписали през последните 2 години договори за енергийни доставки от САЩ. В Европа Полша и Литва вече получават американски втечнен газ.

В петък премиерът Виктор Орбан съобщи, че скоро ще бъде сключен договор с Румъния за закупуване в следващите 15 години на над 4 млрд. куб. м газ годишно, за да намали зависимостта от Русия. Идеята е това да стане от 2022г., най-малкото защото още не е готова свързващата инфраструктура. "Епохата на руския газов монопол приключва в Унгария, тъй като ще можем да покрием над половината от вноса ни от други източници", цитира думите му "Ройтерс". През 2015 г. потреблението е било около 7.5 млрд. куб м, но след това намалява, включително в домакинствата и въпреки понижаването на цените, припомня агенцията.

Важна е алтернативата

Ейми Майерс Яфе от американската неправителствена организация Съвет за външна политика коментира, че "в бъдеще Русия е способна да демонстрира на света колко много енергия може да произведе, за да противостои на производителите на петрол и газ от САЩ".

Американците трудно ще завоюват пазарен дял в конкуренция с пренасяният по тръби руски газ, но самото съществуване на алтернатива е важно. Анализатори, цитирани от "Ройтерс", казват, че това ограничава възможността Москва да използва горивото като геополитическо оръжи като заплашва със спиране на доставките. От друга страна се намаляват и възможностите да се налагат дългосрочни договори с фиксирани цени, които често се оказват неизгодни за клиентите.

"Най-големият принос на САЩ ще бъде да се промени начинът, по който се прави бизнес на газовия пазар, а не да се завоюва определен пазарен дял", коментира Агния Григас от института "Атлантически съвет".

Джон Маккарик, зам.-помощник секретар на Бюрото за енергийни ресурси към Държавния департамент, казва по повод предупрежденията, че Русия може да се раздразни сериозно. "Руснаците трябва да разберат, че се конкурират на пазар. Наистина, става дума за конкуренция, а не за геополитическа заплаха."

Дневник