По около 50 хиляди медицински случаи на български граждани се поемат в лечебните заведения в други страни-членки на Европейския съюз всяка година. Броят им намалява от 2015 г., когато е достигнат пик на най-много лечения на български пациенти и най-големи натрупани задължения към европейските здравни каси от страна на българската НЗОК.

Това личи от справка, която "Дневник" поиска от Националната здравноосигурителна каса за броя на хората, които се лекуват по линия на касата в чужбина и разходите по това перо през последните пет години. Поводът беше скандалът между правителството, депутатите и управителя на НЗОК, който започна миналата седмица заради сигнала на шефа на касата Камен Плочев, че задълженията на фонда достигат вече тревожни размери от над 271 млн. лв., от които просрочени към края на 2017 г. са над 133 млн. лв.

В петък на извънредно заседание Надзорният съвет на здравната каса разпореди спешна вътрешна проверка на задълженията и изпълнението на бюджета на касата, тъй като според председателя на контролния орган и зам.-министър на здравеопазването Жени Начева цитираните от касата данни са неверни и многократно превишени. В понеделник трябва да бъдат оповестени резултатите от проверката и да се изясни колко точно са просрочията, макар че и новите справки на касата до медиите и тези в отговор на запитването на "Дневник" потвърждават тенденцията:

Общата дължима сума от България към другите държави в ЕС е в размер на:

към 31.12.2013 г.: 116 328 147 лв.
към 31.12.2014 г.: 122 920 423 лв.
към 31.12.2015 г.: 167 905 840 лв.
към 31.12.2016 г.: 229 326 658 лв.
към 31.12.2017 г.: 259 845 147 лв.

Най-голям скок на задълженията има през 2015 и 2016 г., когато само за две години те почти се удвояват. Логично обяснение за това е, че по това перо системно се отпускат само толкова пари, колкото да се платят просрочията, но освен това от него редовно се пренасочват суми за изплащане на други здравноосигурителни плащания при актуализации на бюджетите. Същевременно още в бюджета за 2014 г. се обръща внимание, че има "постоянната тенденция на годишен ръст от 60 на сто задълженията на България към другите държави по реда на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност".

Втората видима причина за рязкото увеличаване на задълженията, може да е това, че случаите на лечения в чужбина на българи през 2015 г. скачат рязко спрямо предходната година. Те са с близо 12 хиляди повече отколкото през 2014 г., достигайки пика си, и след това отново намаляват.

Ако на здравноосигурен българин му се наложи да се лекува в друга държава в ЕС планово или по спешност, в НЗОК след това постъпва иск за възстановяване на разходите за това лечение по правилата за координация на системите за социална сигурност (ПКСС). Исковете се придружават и от индивидуални справки за извършените разходи, поясняват от здравната каса.. .

Искове за извършено лечение на български граждани:

2013 г.: 41 140
2014 г.: 45 146
2015 г.: 56 268
2016 г.: 52 862
2017 г.: 49 456

В запитването си до НЗОК "Дневник" попита и има ли и евентуално колко са сигналите от пациенти, че им е отказано лечение в чужбина заради некоректността на българската каса, което е и голямото опасение и поводът за сигнала на управителя й Камен Плочев до Народното събрание. Пресцентърът обаче обясни, че за момента не може да направи такава справка, макар че пред парламента в сряда Плочев посочи две числа:

334 през 2016 г.
и 332 през 2017 г.

Това е броят на хората, на които от чуждестранните болници е било поискано да си покрият изцяло разходите по лечението със собствени средства и да си търсят сумите след това от българската каса.

Според пациентски и правозащитни организации, това е един от начините, по които чуждите болници третират българските пациенти, за да се предпазят от загуба от некоректността на НЗОК, а другите са да опитват да ги отбият по медицински показатели или с обяснения, че нямат подходящи или свободни специалисти към момента.

Dnevnik.bg