Това, което правим под егидата на Европейския съюз на Западните Балкани, не е насочено нито срещу Русия, нито срещу Турция, нито срещу който и да е от съседите ни. Това заяви българският премиер Бойко Борисов по време на съвместна пресконференция с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер след обиколката му в региона. Пресконференцията се проведе в София след среща на Борисов и Юнкер с лидерите на Западните Балкани - президентите на Босна и Херцеговина Драган Чович, на Косово Хашим Тачи и на Сърбия Александър Вучич, както и премиерите на Черна гора Душко Маркович, на Албания Еди Рама, на Република Македония Зоран Заев.

Европейската перспектива за региона е един от основните приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС. В началото на февруари Европейската комисия обяви новата си стратегия за шестте страни от Западните Балкани, която очертава възможност за еврочленство на Черна гора и Сърбия до 2025 г., при условие че покрият необходимите условия, посочени в документа.

Юнкер определи седмицата на обиколката си като много тежка и богата. Открих, че ЕС е много силно ангажиран с европейската перспектива на Западните Балкани, ние сме готови да работим в тази насока и виждам същото желание и от страна на партньорите ни, които имат желание да предприемат необходимите реформи за присъединяване към ЕС, заяви той. "Когато започнах мандата си, казах, че нито една държава от Западните Балкани няма да успее да се присъедини до края на мандата на тази Европейска комисия, ноември 2019 г., и това като че ли натъжи партньорите ни от региона. Трябваше после да уточня намеренията си, а именно да ускоря присъединяването, сближаването на тези наши партньорски отношения, да видим какви ще са статутите на кандидат за едните и кога ще се осъществи присъединяването. Това ще стане, ако всички условия са изпълнени, евентуално през 2025 г.", обясни Юнкер, но допълни, че на този етап нито една от тези държави не отговаря на всички условия, въпреки че има огромен напредък във всички тях. "Отново наблягам на нуждата да работим заедно и да имаме ефективна борба, срещу организираната престъпност, срещу корупцията. Всички страни, които искат да се присъединят към ЕС, трябва да са приключили двустранните териториални конфликти, преди да се присъединят."

"В ЕС следим отблизо тази нестабилност, ние не искаме такава, ние искаме да има стабилност, която да се постигне в този процес на преговори за присъединяване. На всеки етап от моето пътуване слушах, че в Западните Балкани се говори много за Балканите, но като цяло в ЕС не се говори толкова много с тези Балкани. Нека да не забравяме, че трябва да се опитаме да обхванем комплексността на този регион", каза Юнкер.

Той посочи: "ЕС е един голям пазар с много положителни ефекти за икономиката и също ценности, които не бива да изчезнат от нашия обхват и скоро тук, в София, ще има среща на върха на държавите от Западните Балкани и ЕС." На срещата, която ще се проведе през май, по думите на Юнкер ще се обсъжда присъединяването, но също проблемът за миграцията. "Също ще трябва да обърнем внимание на икономическата ситуация на региона, да говорим за свързаността на региона, между отделните държави, ще трябва да се споразумеем за прилагането на тези 155 принципа, които управляват икономическата интеграция на региона и условностите, по които сме се споразумели на срещата на върха от Триест. Бих желал по време на срещата в София под егидата на Бойко да уточним как точно ще работим, така че този толкова важен за Европа регион да подобри своята свързаност", допълни Юнкер.

Връщам се в Брюксел убеден още повече, че мястото на Западните Балкани е в ЕС, и съм още по-убеден в това, защото тези, които ме слушаха, с които говорих, са на същото мнение, а именно присъединяването не е мечта, а нещо, което може да се реализира, каза още председателят на еврокомисията. По думите му "трябва да се съсредоточим не толкова върху крайните дати, а върху същността на процеса и съответно това е задължението на региона и на ЕС, да направим всичко възможно, така че максимален брой държави да отговорят възможно най-бързо на критериите". Той отново подчерта, че не може да има по условията за приемане в ЕС, защото това не е нито във интерес на страните от региона, нито в интерес на ЕС и на гражданите на Западните Балкани.

"По време на срещата в София ще трябва да обсъдим и финансирането на подобряването на свързаността в този регион... Трябва да сме много конкретни и искам от държавите да могат да вземат максимално бързо решенията, които са свързани с перспективата 2027-2030 г. Стартираме определен брой проекти, които ще бъдат решени по време на срещата на върха в София, но не можем да спрем финансирането на 1 януари 2020 г.", допълни той.

Бойко Борисов посочи, че с тази обиколка европейските представители на практика са се убедили колко отвратителна е свързаността в момента на Балканите и каза, че на тези срещи България представлява и интересите на Румъния и на Гърция. Разчитаме много на помощта на Европейската комисия, на хибридното финансиране, допълни премиерът.

"Готови сме и сме си поставили амбициозната задача до срещата през май да имаме лот по лот за жп линии, магистрали, дигитална инфраструктура, готови или съответно на какъв етап са проектиране, финансиране, за да можем в срокове да говорим на своите народи кога дадена отсечка ще стане готова. Защото ние с колегата Вучич в следващите две-три години можем да кажем София - Белград, Белград - Истанбул или Белград - Будапеща ще бъдат готови, тъй като ни остават по-малки отсечки", отбеляза Борисов. Той посочи като важни проекти магистралата на мира през Косово, Белград, коридор, 10, 4 и други. По думите му е много важно да се продължи работата между различните служби и бързата обмяна на информация.

"Сутринта създадохме условия за двустранни, тристранни срещи между Белград и Прищина, между Черна гора. Оптимист съм, тъй като сега отиваме на гръцкия Давос на техния икономически форум и сме си поставили амбициозната задача регионалното и икономическото сътрудничество по тези над 100 точки, с колегите поехме ангажимент пред комисарите и пред комисията максимално бързо да бъдат затворени, за да имаме още една стъпка в тази посока", допълни Борисов.

Той отбеляза като успех на България споразумението, постигнато тази нощ между Европейския парламент, Съвета и председателството, по съдържанието на директивата за командированите работници и напредъка по реформата на Дъблинския регламент.

Дневник