Какъв е този национален ден, ако ще разделя българите. Това попита риторично в сутрешния блок на БНТ президентът от 1997 до 2002 г. Петър Стоянов. Думите му бяха в отговор на въпрос за коментара на руския патриарх Кирил, който на тръгване от България в неделя обяви, че е огорчен, защото политици благодарят не само на руснаците за освобождението си от османско владичество.
Чувствата на българския народ към руския не могат да бъдат променени, но отношенията между народите са нещо различно от правенето на реална политика, посочи Стоянов. Той отказа да коментира политическото, както го определи, изказване на Кирил от уважение към поста му.
В анализ на днешната политическа ситуация, при която популисти печелят изборите в различни европейски страни, Стоянов посочи, че има разлика между популизма в България и този в Западна Европа. Там той е подхранен както от мигрантската криза, така и от наплива от работници от Източна Европа. За него е странно в този смисъл, когато вижда български "патриоти" (уточни, че не визира конкретни партии), които се възхищават на личности като Найджъл Фараж.
Европейският съюз е доста уморен след последното разширяване, а ние трябва да го убедим, че приобщаването на Западните Балкани е въпрос на печалба и за самия съюз, коментира още президентът. Посочи, че няма как тази част на Европа да стои като анклав, заобиколен от ЕС и той да се чувства сигурен и защитен. Тези страни са малки и по-лесно може да бъдат преглътнати, обясни Стоянов. Допълни, че не трябва човешките права да бъдат потъпквани за сметка на сигурността.
Според него в момента Европа няма нужда от политици технократи, като каквито се държат еврокомисарите, а от хора, които имат визия за това как да изведат Европа от цивилизационната бездна, в която се намира.
Дневник
Коментари
ШУМ.БГ
Този коментар бе изтрит заради неспазване на Правилата
ШУМ.БГ
Този коментар бе изтрит заради неспазване на Правилата
Лелче,
Никой никога не може да накара някого да обича или мрази. Човек сам си възбужда тези емоции.
Ти лично си отговорна за твоята омраза. Просто в главата ти няма нищо друго, което да осмисли живота ти.