Брутният вътрешен продукт на глава от населението средно за 27-те държави - членки на ЕС, е 28 хил. евро, в Германия е 40 хил., в Люксембург е 100 хил., а в България – 6 хил. и 500 евро. Не трябва ли тази разлика да бъде намалена така, както вие работите за намаляване на разликата между столицата и провинцията. Това заяви еврокомисарят за бюджета Гюнтер Йотингер по време на среща в София за многогодишната финансова на Европейския съюз.

Ако ножицата е отворена толкова много, няма да сме единни. Не казвам в Люксембург да падне БВП на глава от населението, а да се увеличи в другите страни, посочи еврокомисарят. По думите му това е дългосрочна стратегия и не може да се обслужи от годишния бюджет, а от многогодишната финансова рамка.

Йотингер отбеляза, че е запознат с всички позиции и важно е единодушието, което понякога е лесно, друг път – много трудно да се постигне. Всички ние, Европейската комисия, съветът, нетните платци, новите държави членки, членките основатели, парламентите, трябва да проявим гъвкавост, каза еврокомисарят, като призова за енергичен и единен подход.

Като нов елемент, който е отсъствал от предишния период за финансиране, той посочи мигрантите и бежанската криза, ислямистката заплаха и войната в Сирия. Всички тези събития и процеси се развиват и тенденцията е само да се засилват, отбеляза той, подчертавайки, че нито една държава не може да се справи с предизвикателствата сама. До 2025 г. няма да спрат миграционните потоци, те ще продължат да идват и затова трябва да инвестираме по-ефективно.

По думите му в момента има 12 млрд. евро инвестирани в научноизследователска и развойна дейност, а са необходими 450 млрд. Необходими са 10 млр. евро за новите отговорности, но не можем да кажем миграция срещу кохезия, отбрана срещу обща селскостопанска политика, допълни еврокомисарят. Трябва ни балансиран компромис, трябват ни допълнителни средства, а не орязване на бюджета, трябва да намерим начин за модернизиране на програмите си, как да опростим правилата си, това трябва да залегне в предложенията ни за новата многогодишна финансова рамка, каза още Йотингер.

Според него никога дългосрочният бюджет не е бил изправен пред такъв проблем особено на фона на предстоящите европейски избори следващата година. Вие сте проевропейци, но други ще кажат, че само се наливат пари в европейския бюджет, ще има такива кандидати на европейските избори, предупреди Йотингер. В европарламента 50% ще са нови лица, това означава и промени в Европейската комисия на 1 ноември 2019 г. Трябва да има нова комисия, но ще има ли? Не съм убеден, каза той. Йотингер призова за настъпателен и съзидателен диалог. Трябва да покажем, че Европа е жива, единни сме и думата ни тежи, допълни еврокомисарят.

Вицепремиерът Томислав Дончев коментира, че няма как да се говори за бъдещето, без този дебат да мине през предизвикателства като Брекзит и миграцията. Трябва да внимаваме да не загубим посоката си, подчерта той, като добави, че през последните месеци политическата енергия е била проектирана по оста на противопоставянето между нови и стари политики. По думите му трябва да се говори как да се постигне повече със сегашните ресурси.

Успяхме да преодолеем няколко исторически кризи, но ЕС не е инструмент за управление на кризи и освен да се справя с предизвикателствата, трябва да не губи фокус например кои фактори и инвестиции ще го направят по-конкурентоспособен на глобалната сцена, обясни Дончев.

Според него, за да се зададат параметрите на многогодишната финансова рамка, трябва да се отговори на въпроса какъв съюз искаме да изградим, кое е важно - вътрешна конвергенция, сигурност, "какви искаме да сме" - опора на сигурността или глобален фактор. Парите винаги ще са по-малко от нужните, каза Дончев.

По думите му, за да бъде ЕС по-ефективен, трябва да има по-ефективни системи за доставка на политики. Той оприличи Брюксел на склад, в който политиците оставят проблемите, които не могат да решат, и призова да се лансират политики, които да са разбираеми и подкрепяни от европейските граждани.

Ключовата дума е баланс. Имаме между какво да балансираме – стари и нови предизвикателства, първи и други държави членки, допълни Дончев. Той отбеляза, че бъдещият бюджет има политическо измерение и в него освен амбициозните цели трябва да се заложи и необходимата спойка, която да съхрани и развие ЕС.

Министърът за българското председателство Лиляна Павлова каза, че един от основните приоритети на България начело на Съвета на ЕС е дебатът за бъдещето на Европа и младите хора, където идва и дебатът за бъдещето на европейските финанси. Тя изрази надежда, че България като председател, освен да задава въпроси, ще достигне и до предложения за конкретни решения. Не можем само да задаваме въпроси и да се оплакваме, допълни тя.

По думите й всички държави искат повече, но въпросът е как да не се противопоставят традиционните политики, които са показали своя положителен резултат за регионите, на новите. Тя призова тези политики, които работят, да бъдат използвани за новите инструменти, които ще се създават за финансиране, например на сигурността.

Дневник