Бившият подуправител на БНБ Цветан Гунев, който според прокуратурата е част от организираната престъпна група, източвала КТБ, съди Народното събрание, съобщава "Капитал".

Той иска от Софийски градски съд (СГС) да бъде обявено за нищожно решението на Народното събрание от 21 януари 2015 г. за освобождаването му от длъжност, като се позовава на нарушения на европейското право при уволнението му. С определение от първи март тази година на съдия Мария Кузманова е отказала да гледа иска на Гунев. Той е обжалвал в Софийския апелативен съд.

Той иска от съда също така да бъде възстановен на длъжността подуправител на БНБ и ръководител на банковия надзор, а за тази цел да бъде обявено за нищожно и решението на Народното събрание от 29 юли 2015 г., с което Димитър Костов е назначен на същата позиция. Бившият подуправител предявява частичен иск за значително обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди (близо 600 000 лв. с лихвите).

Пред съда Гунев твърди пред съда, че основанието за освобождаването му от длъжност – "фактическа невъзможност за изпълнение на законовите задължения", противоречи на европейското право, макар и да съществува в българския закон.

Цветан Гунев е единственият член на ръководството на БНБ от онзи период, който е обвинен за неупражнен надзор спрямо КТБ, в резултат на което се стигна до фалита на банката. По-късно обвинение по това дело получи и предишният подуправител и ръководител на "Банков надзор" Румен Симеонов. За длъжностно престъпление е обвинена и Славина Велева от "Надзорно наблюдение на кредитните институции", която е правила ревизиите на КТБ.

Гунев е назначен за подуправител на БНБ и ръководител на "Банков надзор" през юни 2013 г., а точно година по-късно – на 16 юни, е привлечен като обвиняем за престъпление по служба – че не е приложил надзорни мерки върху КТБ въпреки констатирани нарушения на управата й с цел да осигури по-голяма печалба на акционерите. По искане на прокуратурата той беше отстранен от длъжност, а през януари 2015 година осем депутати внесоха искане за освобождаването му поради фактическа невъзможност да си изпълнява задълженията (след като беше обвинен, допускът му до информация беше отнет). Тогава парламентът го гласува без разисквания.

Според съдия Мария Кузманова всички искове на Гунев са недопустими, защото решенията на Народното събрание подлежат единствено на контрол за конституционосъобразност пред Конституционния съд, не и на съдебен контрол.

По искането за обезщетение, съдията приема, че парламентът носи отговорност за нарушение на правото на Европейския съюз само в два случая – ако е приел закон, който противоречи на европейското право или при неизпълнение на задължение за транспониране на директива на ЕС - т.е. според определението ако парламентът прилага закон, който противоречи на европейското право, той не носи отговорност, макар че негово е правомощието и да промени закона и да не го прилага.

Dnevnik.bg