Китай обмисля да отложи следващата среща със страните от Централна и Източна Европа, която трябваше да се проведе в София. Това съобщи агенция "Ройтерс", като цитира трима европейски дипломати, според които Пекин може да премине към двустранен формат на контакт с лидерите от региона, а форумът да се провежда на всеки две години. .

Става дума за срещите във формат 16+1, които към момента се провеждат всяка година. След последния подобен форум, в края на ноември в Будапеща, българското правителство обяви, че тази година срещата ще бъде в София. Във формата участват всички страни членки на ЕС в Източна Европа, както и всички западнобалкански държави, които още не са част от съюза (без Косово).

Китайското външно министерство не реагира незабавно с изявление, а говорител на българското правителство каза, че София в момента е съсредоточена върху ролята си на ротационен председател на Съвета на Европейския съюз, а за следващата среща "16+1" все още няма дата.

"Все по-малко популярен формат"

"Ройтерс" изтъква, че срещите от известно време пораждат безпокойство у управляващите в Западна Европа, някои от които съзират в тях инструмент, с който Китай да раздели Евросъюза. Дипломатическите източници на агенцията казват, че е възможно форматът да се промени - веднъж на две години вместо всяка година.

Други дипломати отбелязват разочарованието както в Китай, така и в Източна Европа от твърде бавното реализиране на сделките, подписвани по време на срещите. Те обаче подчертават, че форматът няма да бъде погребан, защото подобни модели "имат собствен живот", но ще бъде "по-малко интензивен, вероятно с преход към повече двустранни срещи." Според един от въпросните неназовани дипломати в Пекин има и безпокойство, че срещите накърняват имиджа на Китай и пречат на дългосрочните му цели в Източна Европа.

"Китай осъзнава, че ЕС не се чувства добре," казва високопоставен източник от ЕС. "Китай осъзнава и че това става все по-малко популярен формат (и) не обича лошата реклама."

Смесени чувства

За много от страните участници "16+1" се смята за начин да бъдат привлечени инвестиции от Китай в пътна инфраструктура, електроцентрали и други като част от китайската инициатива "Един пояс, един път".

Страни като Сърбия, които нямат достъп до европейски средства, и Унгария, която изтъква партньорствата си извън ЕС като тези с Русия и Китай, щедро се възползват, за да сключват споразумения с китайски компании. "Трябва ни капитал, за да строим нови пътища и газопроводи. Ако ЕС не може да ни го даде, тогава можем да го вземем от Китай," каза унгарският премиер Виктор Орбан през януари.

Някои анализатори приветстват формата като възможност за нови инвестиции, други го критикуват с аргумента, че малко от проектите, договорени чрез него, стават реалност. Някои лидери подхождат по същия начин или са притеснени от агресивността, с която Пекин подхожда към съвместни проекти, когато те са в негов интерес. Миналата година полският премиер Матеуш Моравецки каза, че страната му е посрещнала интереса на Китай с ентусиазъм преди няколко години, но днес "няма много добри проекти" с азиатската държава.

Китайско влияние

Източник на "Ройтерс" от полската политика същевременно обвинява страните от "старата Европа" - имайки предвид Германия и други западноевропейски държави - че опитват да отслабят формата, защото се страхуват от твърде силно китайско влияние.

Промяна съвпада с момент, в който Пекин следи напрегнато критиките в Брюксел и Берлин заради възможни стъпки, с които ЕС да контролира по-стрикто придобиването на контролни дялове от европейски компании от китайски конкуренти.

Освен това миналия месец германският канцлер Ангела Меркел изпрати скрито предупреждение към страните от ЕС, участващи в инфраструктурни правителства да не подриват общата външна политика на Евросъюза. Брюксел същевременно неведнъж е изразявал притеснението си от политическите декларации, които Китай иска да бъдат премани по време на срещите "16+1".

Dnevnik.bg