Парламентът въведе единни минимални изисквания за кандидатите за главен асистент, доцент и професор. Промените в закона за развитието на академичния състав в Република България бяха одобрени окончателно днес без дебати и с единодушие.
Критериите бяха гласувани на второ четене след опити за окончателно приемане от три парламента в последните години. Целта е да се преустанови ударното хабилитиране след закриването на Висшата атестационна комисия (ВАК) преди 8 години.
Кандидатите за професори, доценти и главни асистенти вече ще трябва да "събират" определен брой точки по обобщени показатели в съответната научна област. Показателите са два вида – наукометрични, които отразяват научните постижения или постижения в художествено-творческата или спортната дейност; и такива, които отразяват постижения в преподавателската дейност. Минималните национални изисквания ще се определят от правилника за прилагане на закона, а университетите и научните организации ще могат да определят допълнителни критерии.
Присъждането на съответната научна степен ще става от научно жури, както и досега. Неговите членове ще трябва да отговарят на националните минимални изисквания, да са хабилитирани в университети или научни организации и да имат резултати в съответната научна област. Те трябва да бъдат вътрешни и външни за съответния университет или научна организация.
По време на самата процедура научното жури ще трябва да се произнася при подписан сигнал за плагиатство. Ако се установи такова, кандидатът за научна степен не се допуска до защита.
Дневник
Коментари
Анон
Шуменския средновековен университет има професори и доценти колкото студенти , куци и саксти на хранилката ! Всичко там е от 19 век ! 95% от завършилите не започват работа по специалноста , пълен фарс ! Тези които завършват българска филилогия незнаят български ! КОЙ може да спре илюзия за више образование !
ШУМ.БГ
Този коментар бе изтрит заради неспазване на Правилата
Анонимен
Ало, франкофона, френска правиш ли?