"Отношенията между Европа и Турция са на исторически ниско ниво. Отдалечаването на Турция от демократичното управление, ускорено от репресиите след опита за атентат и референдума за промяна на Конституцията, които отблъснаха мнозина европейци. Антиевропейската реторика на президента Реджеп Тайип Ердоган по време на кампанията и заплахите му да върне смъртното наказание само влошиха ситуацията. На Турция се гледа с дълбоко подозрение. Могат ли отношенията Турция-ЕС, характеризирани с взаимно недоверие и липса на симпатии, да бъдат спасени?"

Това запита Европейският съвет за външна политика през май 2017 г. малко преди срещата между лидерите на ЕС и Ердоган на 25 май. Десет месеца по-късно преди новата среща - този път в резиденция Евксиноград край Варна - те не са изгубили актуалност.

Българският премиер Бойко Борисов е домакин на разговорите между турския президент, председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Това ще е поредният опит за съживяване на процеса на евроинтеграция на Турция с акценти обновяването на митническия съюз, преглед на сделката за спиране на имигрантите, борбата с тероризма, безвизовото пътуване за турски граждани.

Митническият съюз

Но от тях не се очаква някакъв пробив, а анонимен дипломат от ЕС казва за в."Хюриет", че "Юнкер и Туск не могат да дават никакви обещания от името на 28-те страни членки по въпроса за митническия съюз, тъй като Анкара първо трябва да убеди германския канцлер Ангела Меркел да започне такива преговори. Германия изпраща някои позитивни сигнали, но със сигурност очаква Анкара да предприеме определени стъпки за върховенството на закона."

Съветът на ЕС не е дал ясен мандат на Европейската комисия за води технически преговори с Турция, защото няма консенсус между страните членки. Берлин втвърди позицията си особено след арестуването на над 20 германски граждани по време на последните чистки в Турция. След като на германски бизнес бе препоръчано да е внимателен в бизнеса с турците това бе възприето като негласно търговско ембарго, а ЕС е основен търговски партньор на Турция и правителството в Анкара изгражда множество от амбициозните си инфраструтурни проекти с кредити от европейски банки.

Сделката за мигрантите и безвизовото пътуване
Сделката за мигрантите от 18 март 2016 г. също е очаквано да присъства в дневния ред, като Ердоган е особено недоволен от бавното пристигане на обещания първи транш от 3 млрд. евро и бавното приемане в Европа на сирийски бежанци, живеещи в Турция. Схемата "един срещу един" предполага всеки пристигнал през Турция кандидат за бежански статут, на когото е отказано в Европа, да бъде връщан обратно и вместо него да бъде приеман по един сирийски бежанец. Тя не работи и защото програмата на квоти от бежанци, разселвани в ЕС, среща остра съпротива от няколко държави в съюза.


Преди дни бе решено да бъдат отпуснати още 3 млрд. евро по мигрантската сделка, но Ердоган казва, че от обещаните общо 6 млрд. евро страната му е получила под 1 млрд. Той отново иска средствата да не минават през програми под контрола на ЕС, а в името на бързината да се управляват от турската администрация.

За отпадането на визите също едва ли ще има някакъв пробив, защото през февруари Анкара представи позицията си относно изискванията на ЕС да бъде коригиран антитерористичния закон така, че да се приближи до европейските стандарти. Отговор от Брюксел няма и днес във Варна може да има някакво раздвижване по въпроса, но не се очаква нещо по-ясно преди цялостната оценка през април за напредъка на сближаването на Турция с ЕС.

Все още кандитат за член на ЕС

От Евксиноград може да се очаква искане на Ердоган партньорите да потвърдят изрично, че Турция е кандидат за пълноправно членство в ЕС. Така ще бъдат отхвърлени спекулациите от някои страни членки, че тази цел изглежда непостижима и вече се обмисля предлагане на нещо различно - от типа на статут на засилено асоцииране и прагматична нова рамка за сигурност и сътрудничество.


"Никой не си прави илюзии в Анкара за срещата във Варна и не храни надежди за задълбочаване на преговорите за членство", каза преди дни Аслъ Айдънташбаш, старши анализатор в Европейски съвет за външна политика и автор на доклада "Одит на силата в отношенията между ЕС и Турция".

Според нея процесът ще си остане замразен на книга, но в същото време едно непрекъснато хладно отношение от Европа прави все по-неизбежно завръщането към една Турция от 90-те години с висока безработица и инфлация, политическа нестабилност. "Рефлексът е да се сведе диалогът до 1-2 големи теми, но това е погрешно", смята тя.

"Севърският синдром"

ЕС вероятно още веднъж ще поиска Анкара да прекрати извънредното положение след опита за преврат от 15 юли 2016 г., макар че още веднъж Ердоган почти сигурно ще откаже с обяснение, че сигурността на държавата все още е заплашена. Европа критикува масовите уволнения, арести и гонения на служители от всякакви сфери, учени, журналисти, политици и представители на гражданското общество. Президентът на Турция продължава да отговаря на товя, че води борба с "дълбоката държава" - мрежа от сенчести властови връзки, опитващи се по незаконен начин да подчинят или свалят избраната от народа власт.

Аслъ Айдънташбаш обяснява, че Европа трябва да разбере, че в днешна Турция "дискурсът е съвсем различен и той се движи около т.нар. Севърски синдром (бел.ред. - Договорът от Севър от 1920г. е приет от Султан Мехмет VI, но отхвърлен от младотурците, които продължават да воюват до замяната му с Лозанския мирен договор от 1923г.) - всички са срещу нас, всеки се опитва да разкъса страната ни парчета."

Енергийните полета край Кипър

Ново поле на напрежение между ЕС и Турция се оказа контролът над потенциалните залежи от петрол и газ в Източното Средиземноморие, където турски бойни кораби прогониха сондажни платформи в близос до Кипър. На 22 март ЕС остро осъди "незаконните действия" на Анкара спрямо Кипър и призова да бъдат спазвани суверенните права на кипърците да проучват и експлоатират природните си ресурси съгласно европейските и международните закони.

В неделя Ердоган каза в телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон, че тази позиция трябва да защитава и правата на жителите на т.нар. Севернокипърска турска република над тези ресурси.

А Борисов?

На този фон премиерът Борисов не може да постигне много повече от това да е добър домакин. Това ще бъде втората среща Борисов-Ердоган в последните 3 месеца и само по себе си това е положително. Проблемът е, че решението на големи двустранни въпроси като удържането на мигрантската вълна към Европа и енергийната инфраструктура в района - включително съдбата на газовите доставки от "Турски поток" или Каспийско море - е в ръцете на силни фактори и извън България и Турция.

Преди година - още докато вървяха френските президентски избори и всички чакаха какво ще стане на германските парламентарни избори през есента - от Европейския съвет за външна политика оцениха положението така: "Има почти общоприето признание сред страните от ЕС, че след референдума процесът на приемане на Турция не върви на никъде. В същото време сред страните е малка подкрепата и за прекратяване или формално замразяване на този процес. Вместо това ЕС е заел изчаквателна позиция".

Днес ще се разбере дали е настъпило някакво раздвижване.

Дневник