Проектът на новия общ устройствен план на община Шумен бе одобрен с единодушие от местния парламент по време на заседанието му днес. Общият устройствен план включва землищата на 26-те села в общината, без това на град Шумен, за който има отделен устройствен план.

„Новото в този план е, че са определени точно местата, където може да се сменя предназначението на земеделската земя, т.е., къде ще може да се строи. Сега, който има нива в едни масив, може да строи безразборно върху нея“, очерта един от акцентите в плана главният архитект на община Шумен Дияна Стефанова. По думите й в плана земеделските земи върху, които ще може да се строи са очертани точно и те се намират около главните пътища, което улеснява достъпът до тях, както и прокарването на подземна инфраструктура.

„Друг важен акцент в плана е, че са отразени всички археологически паметници на територията на общината. Около тях има очертани охранителни зони, в които има ограничения за дейности. Особено в зоните на големите археологически резервати, като „Мадара“, „Кабиюк“ не се допускат никакви дейности по отношение на строителство“, каза още арх. Стефанова. Та допълни, че общината е закупила карта с археологическите обекти от Националния институт за недвижимо културно наследство, според която на територията на общината са нанесени 22 археологически обекти с национално и местно значение.

В плана са нанесени и ограничители и на земите, които попадат в Натура 2000. В обсега на защитените зони попадат Шуменското плато, Провадийско-Роякско плато, което обхваща землищата на село Мадара и много други земи и местности, които попадат в Натура 2000. Тези земи също са със забранителен режим за строеж. Ограничения за дейности има и в земите около речните корита.

„С очертаните ограничения в плана са упоменати точните места, където може да се сменя предназначението на земеделската земя. В почти всяко село има земи, които са ниско продуктивни и са предназначени за смяна, така че възможностите за строежи и инвестиции има. Такива са бившите стопански дворове, които са извън селата. Те също се водят земеделски земи и въпреки, че доста от тях са изоставени, в тях има изградена инфраструктура, вода и ток и представляват интерес за инвеститори“, каза главният архитект на общината.

Дияна Стефанова допълни, че това е проект и предстои неговото съгласуване с различните министерства. „Проектът може да претърпи някои промени, но ние като община трябва да си кажем становището. Например затова в плана е заложено изграждането на скоростния път Силистра – Лесово, през Ришкия проход, който в момента държавата не се ангажира да строи“, обясни арх. Стефанова.

ШУМ.БГ