В края на март в обществените нагласи се открояват две тенденции към дейността на правителството: нарастване на одобрението за премиера Бойко Борисов и ръст в дела на критиците на кабинета. Първата е в резултат най-вече от външнополитическата активност и председателството на Съвета на ЕС, а втората - като следствие от поредицата вътрешнополитически скандали.

Това са част от изводите в редовното тримесечно изследване на социологическата агенция "Алфа Рисърч", проведено между 15 и 24 март на базата на 1025 преки стандартизирани интервюта в домовете на хората. Изследването е представително за пълнолетното население.

Подкрепа заради външнополитическата активност

Според анализаторите по-широката обществена подкрепа се дължи на европредседателството и външнополитическата активност на кабинета. 37% определят българското председателство на Съвета на ЕС като успешно, а 13% - като неуспешно. 50% одобряват приоритета на България за европейска интеграция на страните от Западните Балкани. В този контекст премиерът Бойко Борисов повишава рейтинга си с 3% спрямо декември, а министрите, пряко ангажирани с европейската политика, са сред най-одобряваните в кабинета - Томислав Дончев, Лиляна Павлова и Екатерина Захариева.

Мнозинството от българите продължават да отстояват членството в ЕС и НАТО като важни приоритети. Същевременно изострянето на взаимоотношенията ЕС – Русия, ЕС - Турция, както и различията между партии и институции по реакциите и ролята на България в тях оформят сериозна червена линия в българското общество, отбелязват социолозите.

Поведението на руския патриарх

Случаи като поведението на руския патриарх Кирил при посещението му по случай националния празник срещат остра реакция: за 67% то е неприемливо не само заради накърнената национална гордост, но и заради по-широкия прочит на тези думи като изискване как да се държи и развива една суверенна страна, отбелязват анализаторите. Те посочват, че това води до "неочакван ефект върху общественото мнение, защото едва ли някой можеше да предвиди, че точно след 3 март обичайно силните симпатии на българите към Русия ще отбележат интензивен спад – от 66% до 56%".

Критика към вътрешната политика

Противоречивите действия на правителството в сфери като икономика, борба с престъпността и корупцията, правосъдие, здравеопазване продължават да генерират критични нагласи към него, посочват от "Алфа Рисърч". Причина за недоволството са скандалите в тези важни за хората области, както и периодичните търкания между коалиционните партньори. Най-критични към правителството са както симпатизантите на БСП и ДПС от малките населени места, така и по-взискателните, с по-високи очаквания жители на големите градски центрове. Разликата между тях е, че левите избиратели не подкрепят и външната политика на правителството, докато градската средна класа е с проевропейска ориентация.

Сделката за ЧЕЗ

Най-сериозен отзвук във вътрешен план продължава да има сделката за продажбата на ЧЕЗ. 42% от пълнолетните жители на страната припознават в този скандал опит за дискредитиране и сваляне на кабинета. Реакцията на управляващите обаче оставя у мнозинството от 57% впечатлението, че правителството е замесено в нея по някакъв начин.

Дончев и Каракачанов - най-успешните министри

Конкретните събития се отразяват относително слабо на общото доверие към кабинета, но имат значително влияние върху оценката за работата на отделните министри. Като най-успешен продължава да се откроява вицепремиерът Томислав Дончев (с индекс за дейността си от 22.4), следван от военния министър Красимир Каракачанов (11.6). Място сред "отличниците" намират и пряко ангажираните с външнополитическата дейност министри Лиляна Павлова (8.6) и Екатерина Захариева (6.1).

В другия край на таблицата, с относително най-ниски оценки, се позиционират министрите на правосъдието Цецка Цачева (с отрицателен индекс от -19.9), вицепремиерът Валери Симеонов (17.3) и рязко понижилият рейтинга си енергиен министър Теменужка Петкова (-16.4).

Дневник