Силите на президента Башар Асад действително са извършили химическата атака в град Дума преди седмица, за която съобщават хуманитарни организации и опозиционни активисти. Това сочи декласифициран доклад на френското разузнаване, публикуван днес, според който режимът на Асад е използвал хлор, а случаите, в които това е документирано, са повече от един.

"На базата на разузнавателните данни, събрани от нашите служби, и в отсъствие до днес на химически проби, анализирани от собствените ни лаборатории, Франция счита, извън всякакво съмнение, че химическата атака беше извършена срещу цивилни в Дума... и няма разумен сценарий освен атака на сирийските въоръжени сили," се казва в документа.

Текстът му става публично достояние часове след ударите, извършени от Съединените щати, Франция и Великобритания в Дамаск и Хомс. Френското външно министерство публикува оценъчната част на доклада (т. е. частта с разузнавателните данни, каквато имат подобни текстове, остава засекретена).

"Няколко смъртоносни атаки"

Техническият анализ и "надеждните разузнавателни данни" дават достатъчно основания да се потвърдят "няколко смъртоносни химически атаки" в събота, 7 април, късно след обяд, за които е отговорен сирийският режим.

Анализът на службите, според доклада, почива и на "изследване на видеоклиповете и изображенията на жертвите, публикувани онлайн", а заключението с "висока степен на сигурност" е, че "по-голямата част са скорошни и не са монтаж." Текстът продължава със заключението, че симптомите, наблюдавани при жертви и пострадали, са присъщи на атаки с химически оръжия - задушаване или затруднено дишане; възпаления на лигавиците и хиперсекреция; кожни изгаряния; силна миризма на хлор и зелен пушек и др.

Разузнаването смята, че не всички запаси (от иприт и евентуално VX и зарин) и производствени мощности на Сирия са били обявени пред ООН след атаката в Гута през 2013 г. Според него Дамаск не е обявил и действията на Центъра за научни изследвания, чиито учени вече бяха санкционирани от Съединените щати след атаката в Хан Шейхун миналата година.

Освен това разузнаването разглежда атаката на 7 април като "част от по-мащабна военна офанзива, извършвана от режима в (доскоро контролирания от бунтовниците район) Източна Гута. Започнала през февруари 2018 г., офанзивата даде възможност на Дамаск да си възвърне контрола на целия анклав." Употребата на хлор според службите е била част от политическата и военната стратегия на действия в Източна Гута и последният случай е свързан с отказа на между 4500 и 5000 бунтовници от ислямистката организацията "Джайш ал Ислам" да се предадат и да бъдат евакуирани съгласно условия, договорени с друга част от бойците, сочи докладът.

"В този контект употребата на химически оръжия изглежда логична както от военна, така и от стратегическа гледна точка," тъй като ангажира бунтовниците в сражения в градска среда, по-благоприятни за режима, изкарвайки бунтовниците от жилищните сгради, където се укриват. Тя също така обаче се използва, за да наказва цивилни в бунтовнически райони и да създава "климат на терор и паника, който ги насърчава да се предават."


Експертната мисия продължава

Малко след френското изявление Организацията за забрана на химически оръжия (ОЗХО) обяви, че мисията ѝ в района на град Дума продължава.

ОЗХО беше насрочила началото на инспекцията, която извършват нейни експерти на терен, за днес, а ударите на съюзниците я изпревариха с няколко часа.

В изявлението се казва, че мисията в Сирия "ще продължи, за да бъдат установени фактите около твърденията за употреба на химически оръжия в Дума." ОЗХО, без да споменава удара, добавя, че работи в тясно сътрудничество с ООН, "за да оцени ситуацията и да гарантира безопасността на екипа."

"Без правна основа"

Междувременно лидерът на британските лейбъристи Джеръми Корбин каза, цитиран от Би Би Си, че британските удари срещу Сирия нямат "правна основа" и биха насърчили и други да предприемат подобни стъпки.

Според Корбин парламентът е трябвало първо да се произнесе, преди премиерът Тереза Мей да нареди участието на британски сили в ударите. "Последствията от това, че която и да било страна предприема едностранни и лишени от правна основа действия са, че окуражава другите да правят същото и намалява способността ни да се оплакваме, когато други го правят," каза Корбин, който от години е противник на военните интервенции.

Правителството в Лондон може по британските закони да вземе подобно решение, без да се допитва до парламента. Мей, която нареди провеждането на въздушни удари за пръв път, откакто е премиер, свика заседание на съвета за сигурност на страната по-рано тази седмица, за да реши дали Великобритания би се включила в британски военни действия.

През 2013 г. "Даунинг стрийт" реши да се допита до парламента, когато САЩ допуснаха възможността за военни удари в Сирия след химическата атака в Гута, но тогавашният премиер Дейвид Камерън подложи стъпката на гласуване в парламента и загуби вота.

Дневник