Както и за повечето неща, френският президент Еманюел Макрон има високи цели и за следващия многогодишен бюджет на Европейския съюз, пише "Политико". Както с повечето му инициативи досега, Макрон ще се сблъска с действителността - държавите, членки на ЕС, и институциите му имат различни интереси.

Френският президент има по собствените му думи амбициозни цели за следващия бюджет за периода 2021 - 2027 г. и ще настоява за финансиране на новите приоритети на ЕС – като иновации, цифровизация, сигурност и защита на границите, отбрана.

Очаква се Европейската комисия да обяви предложението си за бюджет в началото на следващия месец. Малко след това, каза Макрон, Франция и Германия ще опитат да излязат с единна позиция за проекта на Брюксел.

И двете страни имат някои общи идеи за цялостната посока. Следващият бюджет трябва да компенсира загубите от вноската на Великобритания, чието излизане от ЕС ще създаде годишна дупка от около 10 милиарда евро. И двете страни освен това са съгласни, че вноските им трябва да се вдигнат, и дори изглеждат отворени за увеличаване на цялостния размер на бюджета.

По думите на високопоставен служител от еврокомисията от сегашния 1% от брутния вътрешен продукт на ЕС бюджетът може да бъде увеличен до 1.1% от БВП на блока. Дискусиите между правителствата са сложни, а Великобритания досега бе значителен нетен платец въпреки годишната отстъпка, която получаваше от ЕС. Френски правителствен съветник заяви, че Париж ще настоява да се сложи край на системата за отстъпки, която според него прави целия бюджет "неразгадаем и непоследователен".

Германският канцлер Ангела Меркел формално споделя целите на Макрон, но нейните идеи откъде да се спести, за да се финансират новите инициативи, може да се окажат в конфликт с тези на френския й колега.

Източникът от еврокомисията посочи: "Ще има голяма дискусия за Общата селскостопанска политика и макар Макрон да обеща промяна, истинският тест ще дойде, когато започнат преговорите по същество." През февруари Макрон подчерта, че земеделската политика на ЕС трябва да бъде "модернизирана и по-гъвкава". Думите му бяха интерпретирани като изместване от традиционната френска позиция за защита на селскостопанската политика, която се корени в това, че влиятелните френски фермери са сред най-големите й бенефициенти.

Освен това Франция настоява следващият бюджет на ЕС да разполага с повече собствени ресурси като данъчни приходи от интернет гигантите, ако има възможност да бъдат договорени навреме.

Допълнителни условия

Най-спорният момент от подхода на Макрон обаче е желанието му част от плащанията да зависят от политиките на държавите членки.

Според френския президент кохезионните фондове, които са най-голямата част от бюджета на ЕС след Общата селскостопанска политика, не трябва да бъдат плащани на правителства, свързани с това, което Макрон определя като данъчен или социален дъмпинг. Нито пък на правителства, които нарушават ключовите ценности на ЕС за демокрацията и върховенството на закона.

Това предложение ще постави в трудна позиция Полша и Унгария, макар Макрон да не е споменавал изрично кои държави има предвид. Той посочи, че определянето на условия може да засегне до 40% от общите разходи на ЕС. Страните, които получават пари, докато се подиграват с правилата и ценностите на ЕС, ни правят на идиоти, каза през февруари Макрон.

Източникът от еврокомисията обаче е скептичен как подобни условия могат да бъдат наложени като част от бюджетния процес, който изисква единодушието на всички държави членки.

Дневник