Според мнозинството българи по-скоро Западът отколкото Русия се стреми към въоръжен конфликт. Това показват резултатите от национално представително проучване на социологическата агенция "Афис". То е проведено между 13 и 17 април като интервюирани пряко са 1021 пълнолетни. От отговорите се вижда, че има рязък спад на доверието спрямо Европейския съюз и българската армия – съответно с 9 и 5 пункта в рамките само на последния месец. В частност руските симпатии нито намаляват, нито се увеличават, но за сметка на това бележат съществен ръст антизападните настроения.

И едните, и другите искат конфликт

На въпроса "Кой, според Вас, се стреми към подобен конфликт?", 44% отговарят, че "главно Западът" желае влошаване на обстановката. Само 5% дават противоположния отговор – "главно Русия". Все пак 39% от запитаните посочват, че и двете страни се стремят към конфликт.

От "Афис" все пак посочват, че периодът на провеждане на изследването съвпада с американските ракетни удари над Сирия, които създадоха риск конфликтът между САЩ и Русия да навлезе в неуправляема спирала на "нападение – отговор на нападението – отговор на отговора".

Посочват и че България не прави изключение във възприемането на Запада или част от Запада като източник на заплаха за мира. "От години насам реномирани агенции, например американската Pew Research, показват следното (цитираме публикация от 2017 г.): 38% от анкетираните в 30 страни смятат "силата и влиянието на САЩ" за "водеща заплаха" за собствената си държава, а 24% – за "малка заплаха". Сред 21 страни, в които това усещане расте, попадат европейски държави като Испания, Германия, Франция и Великобритания. Последните две са преки участници в настоящия военен конфликт", посочват от агенцията.

Над половината (55%) от пълнолетните граждани са на мнение, че напрежението между Запада и Русия през идните месеци ще продължи да нараства, показват данните. На обратното мнение – че ще спадне, са едва 17%. Още 30% смятат, че градусът на напрежението ще се запази на сегашното ниво.

На въпроса, "Ако подобно напрежение се запази или нарасне, каква трябва да бъде позицията на България?", преобладаващият отговор на 64% от хората е – "Възможно най-неутрална". Общо 11% смятат, че България трябва да застане на страната на Запада, а общо 25% – на страната на Русия.

Борисов, Нинова и Сидеров - близки до мнозинството

Според "Афис" случващото на международната арена едновременно влияе и не влияе на вътрешнополитическите нагласи и ориентации. Промяна в електоралните нагласи няма. Готовността за гласуване за отделните партии и коалиции се запазва на досегашните нива. Ако сега се стигне до избори за Народно събрание, в новия парламент ще попаднат в низходящ ред ГЕРБ, БСП, ДПС и "Обединените патриоти". Всички останали политически сили засега остават извън сметките на евентуалното бъдещо разпределение на депутатските мандати. За сметка на това рязко е скочил делът на гражданите, които не възнамеряват да подкрепят нито една партия или коалиция – от 29% на 36%, сочат данните.

Геополитическата криза обаче оказва силно влияние на доверието в някои основни институции и водещи политически лидери. Рязък спад на доверието регистрираме спрямо Европейския съюз и Българската армия – съответно с 9 и 5 пункта в рамките само на последния месец. За сметка на това с 5 пункта се е покачило доверието в президентската институция.

От друга страна, като най-адекватна и близка до позицията на мнозинството от хората се възприема позицията на трима от политическите лидери – премиера Бойко Борисов, лидера на БСП Корнелия Нинова и на "Атака" Волен Сидеров. Доверието в тях е нараснало съответно с 3, 5 и 5 пункта. Доверието във всички останали политически лидери спада.

Борисов, наред с няколко страни в ЕС, се въздържа да даде безрезервна подкрепа за акцията на трите западни страни в Сирия, преди това и по казуса "Скрипал". С това се доближи до доминиращото обществено мнение по въпроса и получи подкрепа дори от страна на лидера на БСП. На свой ред реакциите на Нинова й привлякоха по-висока обществена подкрепа, без това на този етап да се отразява на подкрепата за ръководената от нея партия. Сидеров пък е известен с откритите си проруски позиции, което го прави по-адекватен спрямо мнението на преобладаващото мнозинство в страната, анализират от "Афис".

Това е обяснимо предвид на обстоятелството, че в периоди на големи изпитания и смутове партиите и другите структури на гражданското общество отстъпват на заден план, а напред излиза лидерството, коментират социологическата агенция.

dnevnik.bg