В еврозоната гледат много позитивно на евентуалното кандидатстване на България за механизма, предхождащ валутния съюз, заяви в специална видеоконферентна връзка от Вашингтон с България главен изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева, цитирана от БНР.

"Притесненията за това, че България може да стане втора Гърция са несериозни, защото ние имаме от времето на кризата през 90-те години, когато нашата финансова система се срина, ние имаме една тема, която всички политически партии досега и съм убедена така ще бъде и в бъдеще са единни - и тя е макроикономическата стабилност.", посочи Георгиева. Кристалина.

Тя разговаря с медиите след срещата между Световната банка и Международния валутен фонд. На нея са набелязани три основни риска пред световната икономика - евентуалната търговска война, високото ниво на задлъжняване и липсата на структурни реформи.

"Eвропа, дори имайки Гърция все още като високо задлъжняла страна, изглежда стабилна", смята Георгиева. На специален брифинг с видеоконферентна връзка от Вашингтон главният изпълнителен директор на Световната банка представи пред български медии основните теми от пролетните срещи на СБ и МВФ във Вашингтон.

13 млрд. долара повече

Изявлението дойде само няколко часа след оповестяването на новината, че акционерите на Групата на Световната банка - правителствата на 189 държави, са одобрили увеличение на капитала на Групата в размер на 13 млрд. долара, съобщава БТА.

Финансовият пакет, одобрен от Комитета за развитие на Борда на управителите, се състои от 7.5 млрд. долара капитал за Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) и 5.5 млрд. долара капитал за Международната финансова корпорация, чрез общо и селективно увеличение на капитала, като по този начин общият капитал на МБВР ще възлезе на 52.6 млрд. долара.

"Това е най-голямото увеличение на капитала в историята на тези институции, то идва в сложно от геополитическа гледна точка време, получихме доверието на най-големия ни акционер САЩ и това е позитив както за международните отношения, затова увеличението на капитала е добра новина, както за нас, така и за света", заяви по време на брифинга за български медии главният изпълнителен директор Кристалина Георгиева.

Тя уточни, че повишението ще позволи на финансовите институции от групата да разполагат практически с около 100 млрд. долара инвестиции на година, като освен капиталовата инжекция в одобрения пакет има предвидени и важни реформи в институциите от Групата на Световната банка. Като пример посочи преминаването към към устойчив финансов модел и създаването на финансов буфер, който да се използва в момент на криза. "Когато през 2010 г. работихме за тогавашното увеличаване на капитала с 5 млрд. долара, тогава световната икономика попадна в криза, а нашите възможности бяха ограничени, затова този път имаме обица на ухото от кризата през 2008 г.", поясни Георгиева.

Според нея увеличението на капитала означава, че "с повече пари ще може да направим много повече в нашия регион". Кристалина Георгиева представи и последните икономически прогнози и очаквания, изразени по време на пролетните срещи. Според нея в 9 от 10 страни по света се отбелязва растеж, като двигателят е инвестиции, производство и търговия. Положителните тенденции са налице, но в същото време има три големи риска пред световната икономика. На първо място - страх от търговска война, заради засилваща се опасност от протекционизъм. Задълбочаването на задлъжнялостта и най-вече на публичните дългове е втората област, която буди тревога. "Държавните дългове растат с опасна скорост, в момента има огромен дълг в размер на 164 трилиона натрупан дълг, което е два пъти повече от брутния продукт на световната икономика включително", заяви Георгиева.

Третият риск е свързан с липсата на структурни реформи в различните държави понастоящем. "Изглежда в международен план пак ще си ремонтираме покрива, когато вали, а не когато световната икономиката е в добро състояние", обясни главният изпълнителен директор на Световната банка.

Работни места, които изчезват

Другите теми, обсъждани по време на пролетните срещи, са свързани с бъдещето на труда и кризата с работните места. Георгиева цитира доклад на финансовата институция, според който в ЕС в последните години са изчезнали 15 на сто от работните места за нискоквалифицирани работници, но са създадени също толкова нови високотехнологични работни места. "Проблемът е в уменията и дали правителствата са инвестирали в човешкия капитал", обясни Георгиева. Тя цитира друго изследване на Световната банка.

"В богатите страни около 70 процента от богатството е човешкият капитал. В по-бедните страни, той съставлява около 40 на сто от богатството", изтъкна Георгиева. Пролетните срещи на МВФ и Световната банка се закриват днес във Вашингтон. Българската делегация се води от министъра на финансите Владислав Горанов, който представлява и Г20 по силата на българското председателство на ЕС.

dnevnik.bg