Цената на петрола от сорт "Брент" (Brent) с доставка през юни надхвърли 75 долара за барел - ниво от края на ноември 2014 г., и това накара анализаторите да заговорят за започването на нова пазарна фаза на поскъпване. Това е доста рязко движение, след като на 9 април цената бе 52 долара.

Успоредно поскъпват американският лек петрол WTI (над 68 долара, т.е. ниво също от ноември 2014г.) и руският Urals, който на 6 април струваше 65 долара, а през последните дни е стабилно на ниво от почти 71 долара. Руският министър на енергетиката Александър Новак прогнозира до края на април цената на петрола да се вдигне до 80 долара за барел.

Според търговците този процес е свързан с намаляване запасите от петрол в САЩ и съкращаване на доставките от Саудитска Арабия. В допълнение се появи и геополитически риск, идващ от Близкия изток след ударите в Сирия.

Президентът Доналд Тръмп не се сдържа и обвини в профила си в "Туитър" страните доставчици в изкуствено вдигане на цените: "Изглежда, че в ОПЕК пак се заеха с това. С рекордни обеми петрол навсякъде, включително натъпканите до краен предел кораби в морето, цените на петрола се оказват изкуствено завишени."

Според анализатора на "Ройтерс" Джак Кемп, причините са други - изглежда е приключил периодът на срив на цените между средата на 2014г. и лятото на 2016г. От началото на 2016г. до днес поскъпването при "Брент" е със 170% (с над 45 долара на барел). Фючърсите за доставки след месец в момента се търгуват на ниво, близко до средната цена (след отчитане на инфлацията) за последния ценови цикъл от 1998-2016г. Това е логично преместване на настроението на търговците от ситуация на свръхдоставки към такава на дефицит на петрол, обяснява Кемп.

Очертава се през 2018г. ръстът на глобалното потребление да надхвърли 1.5 млн. барела дневно, което е продължаване на започнала преди 4 години тенденция. От една страна, страните извън ОПЕК - най-вече шистовият добив в САЩ, но също и в Канада, Бразилия и Норвегия - се очаква да добавят поне 2 млн. барела дневно. Но от друга, има рязък спад на добива във Венецуела, а партньорите ѝ в ОПЕК (и договорилите се с картела) свиват изкарваното на пазара толкова, че в крайна сметка глобалното производство не успява да навакса ръста на търсенето.

Запасите на най-големите световни икономики, членки на ОИСР, слязоха до средното ниво за последните 5 години, т.е. са изконсумирани онези над 300 милиона барела, останали от пресищането на пазара. Когато това се комбинира с ръста на потреблението, се получава по-прецизна картина на пазара и се разбира защо търговците вече мислят за дефицит и вдигат цените.

Иначе казано, обобщава Кемп, имаме всички индикатори, че сме навлезли в циклична фаза на ценови бум - спотовите цени, спредовете, потреблението, производството и запасите.

ОПЕК настоява, че действията на организацията за ребалансиране на пазара още не са прикючили. Членовете ѝ сочат към относително слабите инвестиции в проучвания и добив като основание да се мисли за още свиване на изкарваното на пазара и за допълнително поскъпване на петрола.

Но историята от последните десетилетия е показала, че инвестициите винаги идват с известно забавяне и ако ОПЕК продължи да ги използва като оправдание, рискува да преиграе и да предизвика засилващ се дефицит и последващо свиване на потреблението. Кемп дори посочва конкретни срокове - ако затягането продължи до декември тази година, през 2019г. цените и спредовете може да се навлязат в зоната на нестабилност.

В ОПЕК неведнъж са правили грешни прогнози и би трябвало да са се притеснили от това, че заради покачването на цените в САЩ през последните три седмици се поднови увеличаването на броя на задействаните петролни сонди. Сегашните нива на добив в картела са същите като от ноември 2016г., но тогава пазарът бе буквално удавен в суровина, запасите се увеличаваха, а цените едва се покачиха.

Последвалите действия на ОПЕК не са приложими сега. Ако прекали с изтеглянето на количества от пазара през 2018-2019г., петролната група ще създаде условия за следващ цикъл на понижаване на цените през 2021г.

Дневник