Около 30 процента от българското население или почти всеки трети българин живее в сериозен риск от бедност, показват данни от анализ на "Евростат" за дела на хората в тежки материални лишения в ЕС през 2017 г. Средният показател за ЕС на хора живеещи в тежки материални лишения, е 6.7 на сто.
Все пак страната е постигнала значителен ръст в социалната си политика, тъй като през 2010 г. делът на хората в тежки материални лишения е бил 46%, показват данните на "Евростат".
Отнесени към населението на България цифрите показват, че през 2010 г. в материални лишения са живели около 3.5 милиона българи, докато през 2017 г. техният брой е бил около 2.1 милиона или намаление от 1.4 млн. души на хората, които са имали сериозни материални лишения.
Според актуални данни на НСИ най-висок дял на хората в страната, които живеят в сериозен риск от бедност или материални лишения, има сред българите на възраст над 65 години - около 46 на сто от хората в тази възрастова категория или близо над 670 хиляди души.
Втората група, за която също се отчитат показатели на бедност и материални лишения е на младите българи до 17-годишна възраст, които са около 42 процента или над 550 хиляди. Сред българите в активна трудова възраст 18-64 години процентът на риск от бедност е 37 на сто, показват данните на българската статистика.
33 млн. души в ЕС в тежки материални лишения
Около 33 милиона европейци или 6.7 на сто от гражданите на ЕС са били в ситуация на сериозни материални лишения през 2017 г., отчитат данните на "Евростат".
Най-ниски нива на материални лишения са регистрирани в Швеция (0.8%), Люксембург (1.6%), Финландия (2%) и Холандия (2.6%), показват данните на европейската статистика.
В другия край на скалата, страните от ЕС, в които се регистрира най-висок процент на хора в материални лишения са: България - 30%, Гърция - 21%, Румъния - 19.4% и Унгария - 14.5%.
Най-високи дялове на хората в ЕС, които са били в тежки материални лишения са регистрирани сред домакинствата с един възрастен човек - около 10 на сто. Още по-висок е делът на хората с материални лишения сред възрастните домакинства с деца - 14 процента.
За домакинствата с двама или повече членове (с деца или без деца) показателят за бедност е значително по-нисък и варира между 5 - 6 процента.
Според европейската практика се счита, че един човек е изложен в риск от бедност, когато не може да си позволи поне четири от следните неща, за които повечето хора смятат, че са желателни или необходими, за адекватен социален живот: да плащат сметките си навреме; да поддържат дома си топъл; изправени пред неочаквани разходи да ги поемат без проблеми; да ядат месо (или вегетариански еквивалент) редовно; да могат да си позволят една седмица почивка далеч от дома; да ползват без проблеми телевизор, пералня, кола, телефон. /БТА
Дневник
Коментари
Анонимен
Данните са много относителни, ако това е за София само, може й да е така.Но като цяло за България е в пропорционално 70 % са в лошо финансово положение.В малките градове заплатите са ниски,има хора с висше образование и пак работят в хранителни магазини на мин.раб заплата. Да не говорим за селата. Там няма поминък. Ако те вземат на полето където не може с техника, имаш само надник и то мизерен, без никакви осигуровки, а от там трябва да заделиш и за зравни.Каво ще ядеш,как ще си гледаш децата,а до града,билета не е ефтин, на село няма нито лекар нито елементарни ослуги- все трябва да се ходи до града.Общо взето е лесно да се правят статистики от големия град т.е.от космоса,все едно живеят в космоса,няма нищо общо с реалността.