Година след безредиците в македонския парламент президентът Георге Иванов ще е домакин на среща, която ще даде на лидери от Западните Балкани възможността да обсъдят проблемите си преди форума в София през май.

Вчера Министерският съвет обяви, че специални гости ще са премиерът Бойко Борисов и председателят на Европейския съвет Доналд Туск. В съобщението се казва, че днес в Скопие "ще се обсъди подготовката на срещата на върха за Западните Балкани в София на 17 май."

Почетни гости на срещата се канят всяка година - такива са били френският президент Франсоа Оланд (2013 г.), германският канцлер Ангела Меркел (2014 г.), американският вицепрезидент Джо Байдън, отново Туск и австрийският президент Хайнц Фишер (2015 г.) и италианският президент Серджо Матарела (2016 г.).

Добра възможност

Форматът се появи през 2013 г. по предложение на Словения и Хърватия (която същата година стана член на ЕС), които искаха да ускорят евроинтеграцията на Западните Балкани, като насърчи шестте страни извън съюза да говорят за проблемите си.

Само преди година се смяташе, че процесът "издиша", както и разширяването на ЕС. На практика тази година президентите на тези страни, някои от които са активни на външнополитическата сцена и влиянието им се простира далеч отвъд церемониалните им функции, ще имат възможност да обсъдят теми, които ще са на дневен ред и на форума в София. И шестте бяха включени през февруари в стратегията на ЕС за разширяване, като две от тях - Сърбия и Черна гора - се сочат като държавите с най-големи шансове за членство до 2025 г. Други две, Албания и Македония, получиха препоръка за начало на преговорите в доклади на Еврокомисията.

Президентите ще могат да засегнат на срещата теми, които иначе ще бъдат деликатни на срещата в София, включително заради присъствието (или отсъствието) на страни членки на ЕС, например заради кризата между Сърбия и Косово. В Скопие на една маса ще седнат и двамата държавни глави, Александър Вучич и Хашим Тачи, които иначе задочно си разменят послания през лидерите на съседни държави (включително България). Очаква се на срещата да дойдат заедно и тримата президенти на Босна и Херцеговина, в чийто задочен спор за изборната реформа в страната се включи и Борисов в началото на април.

Дневен ред

Форумът в Скопие е шанс и за страните, считани за по-изостанали по пътя към ЕС. Преди срещата един от съорганизаторите ѝ, словенският президент Борут Бахор, каза, че ЕС трябва при разширяването си към Западните Балкани да има "специално отношение" към Босна и Херцеговина - да мисли само за "политическото, а не за техническото" изпълнение на критериите за членство. По време на западнобалканската си обиколка пък Туск поиска от Косово да нормализира отношенията си със Сърбия, за да подобри тези с ЕС, и изрази "предпазлив оптимизъм" след срещата си с Вучич.

Македонското президентство пък писа, че на дневен ред ще е нуждата за по-голямата "взаимосвързаност в смисъла на политика, икономика, инфраструктура и сигурност в контекста на новата стратегия на ЕС за Западните Балкани", отбелязват македонските власти.

Дневник