Русия може да изглежда все по-войнствена, а президентът Владимир Путин да представя в годишното си обръщение анимации с уникални за света оръжия, но реалността е, че през миналата година за пръв път от 20 години бюджетът за отбрана на страната е бил с 20% по-малък спрямо 2016г. Това е първото свиване от 1998г. насам и макар военната модернизация да остава приоритет за Кремъл бюджетът за отбрана е ограничен от икономическите проблеми, които страната изпитва след анексирането на Крим през 2014г., коментира Симон Веземан от базирания в Стокхолм институт SIPRI.

В годишния си доклад за разходите за отбрана по света, разпространен в сряда, от SIPRI твърдят, че през 2017г. - една от особено активните за участието в сирийската война - Русия е вложила 66.3 милиарда долара. Веземан посочва, че плановете на Москва до 2020г. показват, че разходите за отбрана ще останат на това равнище или дори ще намалеят, ако се вземе предвид инфлацията. "Съвсем очевидно е, че това има пряко отражение върху поръчките и оперативните възможности. Това са първите неща, които падат под ножа", допълва той пред "Ройтерс".

В същото време съвместните отбранителни бюджети на страните от НАТО през миналата година са достигнали 900 милиарда долара или 52% от всички военни разходи в света. В известна степен усещането за растяща заплаха от Русия е причината страните от Централна Европа да вдигнат това перо от бюджетите си с 12%, а тези от Западна Европа - с 1.7%.

Глобалните разходи са се увеличили с 1% до 1.739 трилиона долара и руснаците са слезли на четвърто място, изпреварени от Саудитска Арабия (69.4 млрд. долара). Не само на саудитците, но също така и на Китай и Индия се дължи растящият дял на военните разходи. При очевидно изместване на фокуса от евроатлантическия район, през 2017г. те са представлявали 2.2% от БВП на света или по 230 долара на всеки жител на планетата.

За Русия от Стокхолмския институт за изследване на международния мир посочват още, че споменатото намаление е и първото при управлението на Владимир Путин. Преди 20 години страната стигна до спиране на плащанията по дългове заради пропадане в т.нар. азиатска криза, а година по-късно Путин стана премиер и в самия край на 1999г. бе посочен за изпълняващ длъжността президент на Русия. Няколко месеца по-късно спечели и извънредните избори.

"Определено Русия усеща, че трябва да се демонстрита като голяма сила и го прави с операции като тази в Сирия или излизането на бойния флот в Атлантика. Но съм сигурен, че за всичко това предстоят сериозни съкращения", прогнозира Веземан.

"Ройтерс" допълва, че руските финанси са все още в нестабилно състояние след двугодишна рецесия, предизвикана от западните санкци и контрасанкциите на Путин, както и от рухването на световните цели на петрола. Миналата година петролът започна да поскъпва и икономиката се завърна към растеж от 1.5% от БВП, което пак е под правителствената цел от 2%. През 2018г. е възможно да се задържи малък дефицит или дори да се мине към излишък в бюджета, след като зависимата от износа икономика се адаптира към по-ниски цени на суровините.

През март от Кремъл настояваха, че ще намалят в следващите 5 години отбранителните разходи до по-малко от 3% от БВП. Путин обещава по-високи разходи за здравеопазване и образование, но финансистите не виждат откъде ще намери пари за тях и дори от правителството призовават да се харчи по-малко за военните.

САЩ, срещу които Москва опитва да противостои и да получи признание като равна по значение световна сила, остават с най-големи разходи за отбрана - 610 млрд. долара, непроменени спрямо 2016г. Това прави 35% от глобалните разходи и повече от тези на следващите 7 държави взети заедно. За 2018г. се очаква Вашингтон рязко да увеличи това перо в бюджета. "С тенденцията за свиване на разходите, започнала през 2010г., е приключено. За 2018г. те ще повишат чувствително за назначаване на повече военни и модернизиране на конвенционалния и ядрения арсенал", коментира д-р Аде Фльоран от SIPRI.

Китай е с вторите по големи разходи - увеличение от 5.6% до 228 млрд. долара, или дял от 13% (преди 10 години този дял в света бе 5.8%). Напрежението в отношенията на Пекин със страните от района е водещият двигател на ръста на отбранителните бюджети - с 5.8% (до 63.9 млрд. долара) в Индия и с 5.5% (до 39.2 млрд. долара) в Южна Корея.

Близкият изток обаче си остава районът с относително най-голямо военно перо в бюджетите. Въпреки ниските цени на петрола, даващ основните приходи, общото увеличение е с 6.2% и не само саудитците вдигнаха разходите с над 9%, но също така и Иран (+19%) и Ирак (+20%). За целия район т.нар. военно бреме (разходите за отбрана като дял от БВП) е било 5.2%. Никъде другаде по света този дял не надхвърля 1.8% от БВП.

Седем от водещите 10 страни по дял на военни разходи са от Близкия изток: Оман (12% от БВП), Саудитска Арабия (10%), Кувейт (5.8%), Йордания (4.8%), Израел (4.7%), Ливан (4.5%) и Бахрейн (4.1%).

Дневник