В Ливан днес се провеждат първите парламентарни избори от девет години. Кандидатите се борят за 128 места, поделени между 11 религиозни групи, според строго регламентирана система за междуконфесионална подялба на властта.

Ето кои са главните играчи:

Движение "Бъдеще"

То се ръководи от Саад ал Харири - водещия сунитски политик и премиер от 2016 г. Харири пое политическа роля след убийството на баща му Рафик ал Харири през 2005 г. Ранните години на неговата политическа кариера бяха белязани от конфронтация с тежко въоръжената шиитска групировка "Хизбула". Съд, подкрепен от ООН, по-късно обвини петима членове на "Хизбула" за убийството на Харири-старши. Групировката обаче отрича да е замесена в него.

Харири все още е противник на подкрепяната от Иран "Хизбула", но в последно време нейният арсенал е въпрос, който надхвърля пределите на Ливан и трябва да бъде решаван чрез регионален диалог. Сега премиерът се фокусира върху съживяването и реформирането на издъхващата икономика.

Той има подкрепата на Запада и по-конкретно на Франция, която се намеси през ноември, когато по всеобщо признание Саудитска Арабия - някога близък съратник на семейство Харири - го принуди да подаде оставка, макар че и Рияд, и Харири публично отричат това.

"Хизбула"

"Хизбула" е най-мощната групировка в Ливан. Тя е основана през 1982 г. от иранския Корпус на гвардейците на Ислямската революция. САЩ я смятат за терористична групировка. След 2012 г. тя става все по-мощна като ключов играч във войната в Сирия, сражавайки се на страната на президента Башар ал Асад. "Хизбула" влезе в парламента за първи път през 90-те години на миналия век и има министри в правителството.

Свободното патриотично движение (СПД)

СПД е основано от християнския маронитски политик Мишел Аун, бивш командир на армията, който ръководеше едно от двете съперничещи си правителства през последните години на гражданската война от 1975-1990 г. Аун стана президент през 2016 г. в рамките на политическа сделка, съгласно която Харири стана премиер. Начело на СПД е зетят на Аун, Джебран Басил. Движението е съюзник на "Хизбула".

Движението "Амал"

Шиитското движение "Амал" беше противник на "Хизбула" по време на гражданската война, но установи тесни отношения с групировката след края на конфликта. "Амал" се ръководи от Набих Бери, който е председател на парламента от 1992 г. Движението също така е тясно свързано със (сирийския президент) Башар ал Асад.

Прогресивната социалистическа партия (ПСП)

ПСП се ръководи от Уалид Джумблат - най-силната фигура сред ливанското друзко малцинство. Джумблат наследи тази роля от своя убит баща Камал и бе виден лидер по време на гражданската война. Сега той е в процес на предаване на пълномощията си на своя син Таймур, който се кандидатира на негово място на изборите.

Ливанските сили (ЛС)

Ливанските сили се ръководят от християнския маронитски политик Самир Жажа. Партията произхожда от мощната някога (по време на гражданската война) милиция със същото име. Жажа бе начело на ЛС през последните години на войната след убийството през 1982 г. на основателя на партията Башир Джемайел. Жажа е единственият лидер на ливанска милиция, който е лежал в затвора заради насилие по време на гражданската война. Той е най-значимият християнски опонент на "Хизбула".

"Катаеб" (Фаланга)

"Катаеб", известна още като Фалангистката партия, се ръководи от християнина маронит Сами Джемайел, който пое лидерството й от своя баща - бившия президент Амин Джемайел. Сами Джемайел излезе на преден план след убийството на брат му Пиер през 2006 г. по време на вълната от политически убийства през 2006 г. на противници на сирийското влияние в Ливан.

Движението "Марада"

То е партия на християнската общност, създадена през 80-те години на миналия век, и се ръководи от християнския маронитски политик Сюлейман Франжие - близък съюзник на "Хизбула" и приятел на сирийския президент Башар ал Асад. Харири отначало подкрепяше Франжие за президентския пост през 2016 г., но тази комбинация не успя да спечели широка подкрепа. Вместо това Харири постигна сделка, според която президент на страната стана Мишел Аун.

БТА/Дневник