До 25 май в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” може да бъде разгледана пътуващата фотодокументална изложба „Книги, посоки, публики”, организирана от Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, съобщиха от културния институт. 

Изложбата популяризира архивните колекции на отделите на националната библиотека:  „Ръкописи и старопечатни книги”, „Български исторически архив” и „Ориенталски сбирки”. В тринадесет цветни пана експозицията предоставя любопитна информация за формирането и съдържанието на тези колекции и представя едни от най-ценните документи, съхранявани в тях.

Колекцията на отдел „Ръкописи и старопечатни книги” е представена с някои от най-известните си и богато орнаментирани ръкописи. Сред тях са най-ранният точно датиран паметник в сбирките на Националната библиотека – Арменското четириевангелие от 966 г., Енинският апостол от кр. на Х – нач. на ХІ в., Добрейшовото четириевангелие от ХІІІ в., първият Софрониев или още Котленски препис от 1765 г. на Паисиевата „История славянобългарска” и др. Представен е и изящният обков от сребро, позлата и филигранен емайл на Етрополското четириевангелие, изработен през 1758 г. Показани са и издания от зората на книгопечатането (ХV-ХVІ в.), илюстриращи многообразието на използваните шрифтове, на издателските и печатарските практики от това време и на тематичните посоки на самите документи. Експозицията представя и българската следа в световното книгопечатане от ХV в. нататък – отпечатаното в Търговище Четвероевангелие от 1512 г., „Часословец” на Яков Крайков от 1566 г., „Абагар” на Филип Станиславов от 1651 г., първата печатна книга на новобългарски език („Неделник” на Софроний Врачански от 1806 г.), първия български учебник („Рибния буквар” на д-р Петър Берон от 1824 г.).

Колекцията на отдел „Ориенталски сбирки“ е представена с ръкописни и старопечатни книги на османотурски, арабски и персийски език. Показани са съхранени регистри на шериатските съдилища у нас, както и фермани и берати (заповеди), издадени от султанската канцелария в периода нач.  на ХVІІІ в. – 70-те години на ХІХ в. Сред тях е и бератът на султан Абдул Азиз за утвърждаване на Антим І за пръв български екзарх.

Любопитни са и таблата, представящи колекцията на отдел „Български исторически архив” на Националната библиотека. Тук вниманието привличат завещанието на Евлоги Георгиев и грамотата за награждаването му от княз Александър І Батенберг; манифестът на цар Фердинанд І за обявяване на Балканската война; документални снимки от Балканската и Първата световна война; списък на четата на Пейо Яворов от неговия личен бележник и много други.

ШУМ.БГ