Дългоочакваната среща на върха между лидерите на Европейския съюз и колегите им от Западните Балкани ще се състои днес в София. Темата е "Свързаност" – транспортна, енергийна, цифрова, образователна и други. Форумът е смятан за кулминация на българското председателство на Съвета а ЕС, в началото на което бе обявено, че европейската перспектива и свързаността със Западните Балкани са основен приоритет.

Срещата на върха в София е първата в този формат между ЕС и Западните Балкани след срещата в Солун за европейското бъдеще на региона през 2003 г. В заключителната Солунска декларация тогава бе заявено, че бъдещето на Балканите е в ЕС. В неделя министърът за европредседателството Лиляна Павлова каза, че настоящата седмица ще остане в историята. Вчера председателят на Европейския съвет Доналд Туск също подчерта, че за пръв път от 15 години насам лидерите на Западните Балкани се срещат директно с колегите си от ЕС.

За свързаността

Павлова многократно подчерта, че срещата е за свързаността, а не за разширяването и в страните от региона не трябва да се създават фалшиви очаквания. През април Павлова обяви, а по-късно няколко пъти повтори, че като резултат от срещата се очаква да бъде подписана Декларация от София, с която лидерите да постигнат съгласие за това, че интеграцията на Западните Балкани минава през свързаността.

По думите й България е предложила към декларацията да има и анекс с конкретни проекти в различни категории за свързаност, както и проекти за върховенството на закона и сигурността в региона. Павлова обясни, че тази Декларация от София трябва да бъде придружена от план за действие, който да начертае коридорите и конкретните стратегически транспортни инфраструктурни проекти, по които ще се работи в следващите 10 - 15 години, за да може свързаността да бъде факт.

Очакванията

Откакто срещата беше предложена миналата есен, на нея се гледа или с големи очаквания, или с подозрение и се стига до противоречия заради участието на Косово, непризнато от пет държави в EС (Испания, Гърция, Кипър, Словакия и Румъния).

"Дневник" попита експерти от региона с какви политически очаквания ще седнат западнобалканските лидери на масата за преговори. Докато някои ще могат да разчитат поне на подкрепа за скорошно разширяване или започване на преговорите, за други срещата може и да донесе разочарование.

Сърбия и Черна гора са с най-добри перспективи според обявената през февруари тази година стратегия за Западните Балкани на Еврокомисията. Пред сръбското членство обаче има голямо препятствие. Още преди да е известно дали Сърбия ще е на срещата (заради участието на Косово), президентът Александър Вучич каза, че Белград не може да очаква "прекалено добри новини" на 17 май. Проф. Драган Джуканович от Факултета по политически науки в Белград не смята, че Сърбия ще дойде в София с конкретни искания за Косово.

Въпроси повдига и Македония, която се надява да реши спора за името с Гърция още тази пролет, за да получи покана за НАТО и за да одобри Европейският съвет началото на преговорите с нея през юни. Днес разговор на премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас в София може да се окаже решаващ. Според в. "Вима" двамата може да обсъдят временно споразумение, с което ново име (вероятно Горна Македония) да даде на Скопие две години преходен период да промени конституцията си да приеме новото си име и за вътрешна употреба, а Атина да не налага вето на преговорите с ЕС и членството в НАТО.

"И на нас не ни е ясно какво ще се случи в София", каза Денко Малески, първият външен министър на Македония от 1991 до 1993 г. Той допуска, че може да е предвиден опит да се приключи въпросът с името, за което Скопие спори с Атина от три десетилетия. "Може да става дума за план, който би предвидил проблемът да се реши на етапи, като се приемат гръцките условия срещу прием в НАТО и начало на преговори в ЕС." Въпреки тази възможност той е скептичен, че проблемът може да се реши краткосрочно.

Повече за очакванията на всяка страна от Западните Балкани четете тук.

Без Испания

В срещата няма да вземе участие премиерът на Испания Мариано Рахой. Това стана ясно по време на негова съвместна пресконференция с министър-председателя Бойко Борисов в София във вторник. Причината е, че Испания е една от петте страни в ЕС (заедно с Гърция, Румъния, Кипър и Словакия), които не признават независимостта на Косово. Въпросът е особено чувствителен за Мадрид заради кризата, която се разрази в Каталуня, след като през октомври регионалният парламент прие в нарушение на закона декларация за независимост.

Въпреки че няма да присъства, Рахой подчерта, че декларацията, която ще бъде приета след срещата, е неутрална по отношение на въпросите, които безпокоят Испания. По думите на Рахой с така формулираната декларация Борисов дава възможност на Испания да го подкрепи. Страната вероятно ще бъде представена на ниво посланик.

По време на пресконференцията Борисов подчерта, че не слага знак на равенство между Косово и Каталуня, и изтъкна, че желанието на България е за траен мир и подобряване на условията на живот в региона.

dnevnik.bg