България остана единствената държава в ЕС, в която няма разписана процедура как се слага край на дълговете и има вечни длъжници, каза министърът на правосъдието Цецка Цачева. Коментарът ѝ дойде след участието в международна конференция за основните предизвикателства при процедурите по несъстоятелност, преструктуриране и освобождаване от дълг, чийто основен организатор е евродепутатът Емил Радев, информира БТА.

Има изготвена проектодиректива по несъстоятелност като разговорите по нея са от голямо значение, защото много трудно се постига баланс между отделните държави, където тази материя е уредена по различен начин, заяви още Цачева. По думите ѝ позитивното е, че все пак вече има съгласие, че трябва да се постигне хармонизация в законодателството.

Темата за втория шанс, обявяването в несъстоятелност и освобождаване от дългове на малки и средни предприятия е от значение за всички европейски държави, заяви от своя страна евродепутатът Емил Радев. По думите му в проектодирективата поне частично ще бъде заложена и потребителската несъстоятелност, която касае твърде много семейства в България. Радев изрази лично мнение, че 15 години са твърде дълъг период за опрощаване на дълг, като по-добрият вариант е срокът да е 10-годишен.

Идеята за частната несъстоятелност е, когато доходите не стигат за изплащане на изискуемите задължения, човекът да може да поиска разсрочване и спиране на изплащането, обясни евродепутатът. Ако длъжникът няма имущество, а има големи кредити, той да може да бъде освободен от финансовата тежест след определен период от време. Разбира се, ще има и рестрикции в такива случаи - човекът няма да може да изпълнява определени длъжности, да тегли нов кредит и т.н., обясни Радев. Според него премахването на вечните задължения ще даде втори шанс на хората. Те ще могат след време да започват начисто, без да се притесняват, че ако постъпят на работа, веднага ще им бъде запорирана заплатата, или ако получат наследство, ще им го вземат, обобщи евродепутатът.

През октомври 2017 г. парламентът прие мащабни промени в Гражданския процесуален кодекс. Депутатите обаче отказаха да въведат абсолютна 10-годишна давност върху задълженията на физическите лица и оставиха т.нар. вечни длъжници. Опити за въвеждането ѝ бяха правени и в предишни години.

dnevnik.bg