Много се изговори за Св. Русев. Някои го харесват, други – не. Безумно е да се дискутира творчеството на един художник – единствените критерии са "харесва ми-не ми харесва" и колко струва на пазара.
Дотук за художника Св. Русев.
Аз не съм имал директно взимане-даване с него, слава богу не ми се е налагало да завися от системата. Искам само да кажа, че не – той не е единственият виновник за състоянието на изкуството в България. Той беше Франкенщайн, създаден от прословутата българска сервилност към силните на деня, удряне на глава в земята пред властимащия и подмазвачество, желание да се отъркаш в "големия човек", да бъдеш „най-добрия“ му приятел. И съответно оплюване, предателство и скачане на всеки, изпаднал в беда, изгубил влиянието си вече бивш колос. Той просто беше изключително умен и комбинативен, за да се възползва максимално от стремежа у българина да благоговейничи. И да изгради своя собствена система от зависими хора, култ към личността си.
Да, той контролираше всичко – от несъществуващия български (съвсем съзнателно) пазар на изкуството, до псевдоколекционерите, които замотаваше в сладки приказки, купувайки „велики“ художници за петцифрени суми, чиято реална цена всъщност гравитира малко под тази на средна класа занаятчия от сайта saatchiart.com.
Неговата система важеше до Калотина и обратно. Назначаваше и махаше директори на галерии, контролираше държавните фондове за откупки – само на верни нему хора! Лансираше послушните му ученици. Но да си сложим ръка на сърцето – кой на негово място не би го правил? Когато имаш цялата власт, то можеш да правиш каквото пожелаеш с нея. Същевременно, нямаше как да изнесеш и една скица навън, без да минеш без комисията за опазване на наследството и организацията "Хемус". Системата беше заключена!
Но в момента, когато загуби мощта си – през 1987-89-а, когато всички слагачи се отдръпнаха от него, се видя, че не Св. Русев е бил виновен, ами че просто толкова си можем. И че в България няма нито един художник, който да може да продаде работа в сериозна колекция навън освен Недко Солаков. Че той просто е бил удобното оправдание за бездарност и липса на характер.
Той не беше Вернер Тюбке, не беше Йон Сбарчиу и след него не остана нито "лайпцигската школа", нито "школата от Клуж-Напока". Останаха десетки представители на "сръчната пластична депресия" - стил в българското изобразително изкуство, характерен с това, че няма и наченка на мисъл, концепция или анализ в произведенията на авторите. Има една неистова борба с боите и платното, докато му извадят душата и то издъхне на пода в ателието им.
Въпросът "Имате ли бяла боя?" в магазина на СБХ на "Оборище" беше като "Пуснаха ли банани?" в показния магазин на "Раковска". Нямаше. Имаше само за избрани, а българската боя жълтееше и не покриваше. Ако си приятел с Иванка, можеше да ти смотае някоя умбра от вносните и да ти я даде под тезгяха, но само ако Св. Русев е в червения си период…
Десетки кадърни художници бяха затрити, защото се осмеляваха да правят неща, които той не обичаше. Едни се вслушваха в съветите му, откупуваха работите им… и се затриха като художници. Други му теглеха една майна и се затваряха в ателиетата си – кои да рисуват, кои да пият до безпаметност и да псуват (нямаше и Фейсбук да изокаш на воля!). Но в изкуството е така – или си художник, или се продаваш…
Мисля, че той ще липсва повече на тези, които се оправдаваха с него за безхарактерността си, отколкото на приятелите му, които наистина останаха с него в последните години.
Аз искам само да му благодаря за един негов жест. По разкази на очевидци, на изпита по живопис, когато кандидатствах в Академията (специалност „плакат“), той бил начело на комисията (той беше начело на всички комисии). Влязъл, огледал, взел моята работа и я сложил първа. Така влязох в Академията и загубих 5 години от живота си в най-мракобесническото и задръстено учебно заведение по изкуствата в света. Благодарение на него, без да го познавам.
Почивай в мир, Светлине! Ако на поклонението в сряда дойде и Иван Вукадинов – то тогава всичко ти е било простено. Ако ли не – има една негова картина във въпросния "музей", в един тъмен ъгъл, новото крило. Идете я вижте!
Коментари
Анонимен
П Р О С Т А К !!!
Анонимен
Според мен хората на изкуството тръгват в погрешна посока. Ясно е, че търсят популярност, слава и пари. Но за да ги имат, трябва да си създадат ценители, купувачи и то тук, на родна земя. Трябва да се постараят да си създадат авторитет като личност, престиж, а не известност. Наивно е да се мисли, че другъде по света няма изкусни художници, свирачи и играчи. В изкуството е ценно специфичното, нюансът, което се долавя само при други фонови знания и житейски опит. Ние ценим Ботев и Яворов, защото донякъде ни е известно какво стои зад думите им. В състояние ли сме да оценим някой поет от Конго например? Същото важи и за художниците. Търсейки общо харесване, се промива най-важното: спецификата. Затова съвременното изкуство деградира и изглежда блудкаво.
Художникът Владимир Димитров е приет от българите заради личността си, не защото е бил единствен и ненадминат живописец или новатор.
Художниците винаги са били зависими от богатите, от властта.
Смешно е да се говори против Светлин Русев. Дечко Узунов сам е казвал: "В двореца не се ходи, там те канят."
...
Анонимен
навремето виждам радой ралин с две дългокраки каки- като внучки спрямо него, в чакалня на една Ж.П. гара, но двете каки лапнали една цигара и пушат, а вътре има майки с деца, няколко пъти им казах да изгасят цигарите, но кой съм аз да им правя забележка. на каките по един шамар през фаса и лицето, радойчо вади една зелена карта че бил журналист или нещо подобно, картата на конфети и с няколко хубави здрави ритника в задниците на каките и радойчо изчезнаха от обхвата ми. та и тоя колко ли таланти е изгорил по партийна линия и е спрял развитието им. не съм против социализъма и комунизъма, но не може неук партиен секретар да разпорежда на инженери, лекари, директори, полицаи, специалисти и др. е в това е простотията, дайте да не величаем нещо което не е велико, има си близки да си го оплакват
Рио
Радой Ралин имаше една много хубава приказка за такива като вас. "По-страшен от спина и по-опасен от рака, за сега остава си простака." Тогава не е било незаконно пушенето по жп гарите. И факта че сте им КАЗАЛИ, а не сте ги ПОМОЛИЛИ, както повелява добрия маниер говори много за вашия манталитет и възпитание. Ганьовски манталитет. И все пак ще ви споделя една истина господине. Може даже да останете шокиран, но... - НИКОЙ НЕ ВИ Е ДЛЪЖЕН!!!
Анонимен
Материалът е много показателен за поръчителите му и а тези, които го публикуват.
В началото пише: Аз не съм имал вземане-даване с него. не съм имал пряк контакт.
В края пише, че при кандидатстването на Ушев в Художествената академия Светлин Русев го е оценил като най-добрия.
За благодарност сега известният Ушев пише поръчков материал, за да се покаже как един сега забогатял на запад художник мрази някой, който не му е сторил нищо лошо.
Преди се говореше за доноси, сега имаме очерняне чрез медиите. 100% е сигурно, че Ушев е получил стабилна сума за да хвърля камъни по някой, който вече не е сред нас. Сам се унижава. Как да го уважава човек.
Анонимен
Да припомним: в Шумен сегашната сграда на съда беше картинна галерия по времето на развития социализъм.
Желанието на властимащите е било изкуствата да се популяризират, ценят и развиват. За съжаление в сградата влизаха минимален брой посетители, беше си безплатно, липсваше интерес. В София на "Шипка " 6 няколко етажа галерия на съюза на българските художници винаги бяха заети с картини или скулптури в различни стилове, а залите пак бяха пусти откъм посетители. По същото време ежеседмично по централната телевизия имаше специално предаване за изобразително изкуство, отделно в блоковете на Кеворк Кеворкян и на Бригита Чолакова винаги се отделяше време да се представи някоя експозиция или някой художник. Лошо е, че и досега хората на изкуството като правило са твърде неугледни за показ - и като поведение, и като изказ, и като външен вид. (Има и изключения, но те не врънкат публично.)