Латвия разследва дали банките ѝ са били използвани като проводници на руски средства, използвани за намеса в избори и в политическия процес в различни държави, съобщиха за "Ройтерс" представители на страната.

През февруари третата най-голяма банка прекрати дейността си заради обвинения от Съединените щати в пране на пари. Това възроди съмненията дали Латвия не се използва като канал за руски пари, пренасочвани към Запада.

Граждани на Русия и на бивши съветски републики - включително такива, санкционирани от Съединените щати - са влагали пари в латвийски банки и част от средствата може да са били използвани за политическа манипулация, казва за агенцията бившият външен министър Едгарс Ринкевичс. Той вижда връзка и с "хибридната война" и с възможността пари, преминали през или съхранявани в латвийската финансова система, "да се използват, за да подкопаят... политическите системи на други страни."

Дана Рейзниеце-Озола, финансовият министър на Латвия, потвърди, че правителството е започнало такова разследване, след като получило надеждна информация от "стратегическите партньори" - с тази фраза според "Ройтерс" тя има предвид САЩ. "Това е ключовата тема... за цяла Европа, особено ако се окаже истина, че са били използвани пари, за да се манипулират резултатите в няколко европейски страни," продължава тя.

Министрите не навлизат в подробности за кои случаи на манипулация и опити за влияние става дума. Според трима високопоставени латвийски представители един от случаите, по които се разследва възможна "прибалтийска връзка", е пренасочването на средства от Русия към латвийска банка за подкрепа на опита за преврат в Черна гора през 2016 г. Тогава 20 сръбски граждани бяха арестувани по обвинение в заговор за планирани въоръжени атаки срещу държавата.

И Сърбия съобщи, че е открила доказателства за евентуалното им участие, включително 125 хил. евро в брой и скрити униформи, а специалният прокурор на Черна гора обвини Русия, че е замесена в опита, за да попречи на страната да влезе в НАТО - твърдения, които Кремъл отхвърля.

Един от служителите, пожелали да запазят анонимност, обяснява, че прехвърлените за опита за преврат средства "може да са били разделени на части - плащания от рода на 15 хил. долара - така че никой да не забележи."

Попитан от "Ройтерс" дали Русия е използвала Латвия за прехвърляне на средства, използвани за политическа намеса в Европа, дали санкционирани от САЩ руски граждани имат банкови сметки в Латвия и дали Москва има нещо опщо с опита за преврат в Подгорица, екипът на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков казва: "Отговорът на всички тези въпроси е "не". Говорител на кабинета в Черна гора не е дал коментар на агенцията.

Предупреждението на американските власти през февруари беше, че третата най-голяма латвийска банка ABLV e нарушила санкциите, наложени на Северна Корея. Затварянето ѝ след обвиненията доведе до най-лошата финансова криза в страната от десетилетие. Това породи въпрос за бъдещето на банковата тайна в Швейцария, предлагана на някои клиенти. Външният министър Ринкевичс казва, че ще се изисква страната да промени подхода си и заради "агресивната руска външна политика" - по думите му "има връзка между прането на пари и възможността да се използват черни пари, също за да се повлияе... на политическата система на съседите."

"Имахме концепцията, че Латвия може да е мостът между Запада и Изтока. Трябва... да кажем "сбогом" на цялата тази концепция," смята Ринкевичс.

Откакто Латвия възвърна независимостта си през 1991 г., редица банки се рекламират като врата към западните пазари за клиенти в Русия и бивши съветски републики като Украйна, с швейцарски тип банкова тайна. През 2015 г. банковата система на Латвия бележи рекорда си, като държи около 12 млрд. евро активи на чуждестранни клиенти.

Промяната в подхода към банкирането е трудно предизвикателство за Латвия в опита ѝ да балансира, пише "Ройтерс". Вашингтон е важен съюзник на Рига, за която обаче Москва е важен търговски партньор - четвъртият най-голям за миналата година по официални данни.

Dnevnik.bg