Извънредните избори, на които турците ще гласуват за нов парламент и президент със силни правомощия, може да се развият неочаквано за държавния глава Реджеп Тайип Ердоган и управляващата партия тази седмица.

Вотът е последният, при който Турция е парламентарна република. След него ще влязат в сила конституционните поправки, които променят политическата система на страната и които бяха одобрени на референдум на 16 април миналата година. При нужда президентът ще може да управлява чрез укази, а премиерският пост ще бъде заличен. Повечето кандидат-президенти освен Ердоган обаче обещават, че ще я отменят напълно или гще отстъпят част от новите си правомощия на парламента.

Eрдоган очаквано има убедителна преднина във всички проучвания. Немалка част от изследванията, публикувани в последно време - макар и оспорвани от опозицията - обаче допуснаха възможността за балотаж на президентския вот на 8 юли, тъй като сочат, че той няма да спечели над половината гласове на първия тур (най-слабият му резултат в анкетите дотук е около 42%, а най-добрият – малко над 52 на сто).

Ако това се случи, той вероятно ще отиде на балотаж с Мухарем Индже – учител по физика и пет пъти депутат от най-голямата опозиционна Републиканска народна партия (РНП), на когото изследванията дават 20-25% от гласовете. Някои от тези изследвания не изключват и възможността неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР), сега с почти три пети от местата в парламента, да не получи мнозинство и дори отново (както през лятото на 2015 г.) да опита да проведе нови избори за парламент.

Изборите в неделя ще са и първите национални в Турция, провели се в условията на извънредно положение. То е в сила от лятото на 2016 г. (беше въведено след неуспешния опит за преврат), но и ПСР, и най-голямата опозиционна партия, Републиканската народна партия (РНП), казаха, че са готови да го отменят, ако техните кандидати спечелят изборите. Според някои анализатори фактор в кампания са и икономическите трудности, един от чиито симптоми е инфлацията, и турските интервенции в Северна Сирия и Северозападен Ирак.

Защо сега

Вотът трябваше да е на 3 ноември 2019 г. и да е едновременно президентски и парламентарен, за да може и двете институции, които ще имат нови функции, да започнат с нов мандат и нови отношения помежду си. След като дясната Партия на националистическото действие (ПНД) поиска те да се свикат предсрочно тази пролет, Ердоган и Партията на справедливостта и развитието (ПСР) приеха искането.

Аргументът на ПНД - която съгласно новите предизборни правила сключи "съюз" с ПСР - беше, че управляващите може да бъдат засегнати от задаващите се икономически трудности и безизходицата в Сирия, ако изчакат до ноември, но биха се справили по-лесно, ако управляват "силно и по-ефикасно".

Нови правила, нови играчи, ново единство

Според проучванията съюзът е полезен за ПНД - част от избирателите ѝ се разочароваха от партията, след като тя започна все по-открито да подкрепя Ердоган (някои дори се преляха в "отцепническата" Добра партия) и не е известно дали тя би преминала 10-процентния праг за влизане в парламента, ако се явяваше сама.

Такъв съюз обаче сключиха и четири опозиционни сили, между които РНП и партията на бившия вътрешен министър Мерал Акшенер (самата тя кандидат-президент, макар и със значително по-слаба подкрепа от Индже), ислямистката Партия на щастието и дясната Демократическа партия.

Основаната от Акшенер Добра партия, която събира недоволството на националисти от ПНД и която агитира за правата на жените и малцинствата, също се възползва от съюза. Някога смятана за възможна алтернатива на Ердоган от негови критици, тя не получава в проучванията резултати като тези на Индже.

Акшенер обаче срещна подкрепа от РНП – според новите правила кандидат-президент и парламентарна листа може да предложи политическа сила, преминала през няколко организационни процедури или такава с най-малко 20 депутати в законодателния орган. Добрата партия рискуваше да не изпълни организационните критерии, затова РНП ѝ "зае" 15 депутати, присъединили се към парламентарната ѝ група (партията на Акшенер не се беше явявала на избори, но 6-има депутати от националистическата ПНД вече бяха се влели в нея).

Опозицията проявява единство и в солидарността си с Демирташ, на когото заради съдебно дело се налага да води кампанията си от затвора. Неговата Демократична партия на народите (ДПН), чиито членове и електорат са основно кюрди, често бива заклеймявана от привържениците на Ердоган и от самите управляващи като свързана с Кюрдската работническа партия (ПКК), а нейни депутати стават обект на съдебно преследване. Въпреки това тя може да прескочи 10-процентната бариера според някои проучвания.

Критици на опозиционните партии и кандидати (и сред управляващите, и сред независими анализатори) същевременно отбелязват, че критиците на Ердоган така и не могат да предложат добра алтернатива на плана на президента за турско "икономическо чудо" с ключово влияние в целия мюсюлмански свят, в региона, а и извън него; те само се опълчват на статуквото и говорят за потъпкани свободи, без да дават по-добри идеи.

Освен това Ердоган може да разчита на "твърдия" си електорат – консервативната, набожна средна класа, натрупала богатство по време на управлението му от началото на миналото десетилетие насам, която би го подкрепяла, каквито и решения да вземе.

От близо 59.39 млн. гласоподаватели 3.05 млн. живеят в чужбина. Между 7 и 19 юни те могат да пускат бюлетини в 123-те мисии на Турция в държавите, където се намират, а до самия изборен ден - на граничните пунктове на съседни държави с Турция.

Дневник