В турската предизборна кампания миналата седмица имаше изненада - сред спокойните митинги на големите партии имаше и предизборна обиколка в югоизточен град, завършила със сблъсъци.
В град Суруч, недалеч от сирийската граница, четирима (първото съобщение бе за трима) загинаха при сблъсъци между поддръжници и членове на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и жители, които поддържат прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН). Загинаха братът на депутат от ПСР, както и двамата братя и бащата на жител на Суруч, Фадъл Шеняшар. Новината остави Турция стъписана - Суруч беше и мястото на един от първите големи атентати на "Ислямска държава" в Турция; 33-ма активисти, повечето на възраст около 20 години, бяха убити в града през лятото на 2015 г.
Случилото се напомни за тежестта на кюрдските гласоподаватели - поне 16 млн. души и около една пета от населението - в момент, в който изборите са източник на известно напрежение за ПСР и президента Реджеп Тайип Ердоган. Причината е, че някои проучвания прогнозират резултат от под 50% за него и близо 10% (минималния праг за влизане в парламента) за ДПН на изборите тази неделя.
По-рано този месец в турски медии изтече дори запис, на който се чуват призивите на Ердоган за кампания срещу избиратели на прокюрдската партия, защото ако тя не влезе в парламента, това ще "подобри ситуацията".
"Кюрдите ще са един от решаващите фактори на изборите на 24 юни", написа и от години близкият до управляващите в. "Дейли сабах", според който "успехите в политическата стабилност и обществения ред" и "държавните услуги, предоставени в региона (предимно населен от кюрди)" ще му помогнат да разшири подкрепата си сред тях.
"Кюрдите не са хомогенни", добавя обаче изданието и цитира анализатори, според които избирателите на ДПН може и твърдо да гласуват за кюрдската партия по идеологически причини, но по-консервативната част от електората, пълна с колебаещите гласоподаватели, може да е решаваща за изхода от вота.
Смесени чувства
ДПН, поредното превъплъщение на голяма политическа организация на кюрдите, което влиза в парламента (след забрани от няколко правителства), стана обект на атаки от властите, които твърдят, че има връзки между нея и забранената Кюрдска работническа партия (ПКК), считана от Турция и Запада за терористична организация. Дори нейният бивш председател Селяхатин Демирташ, кандидат-президент, в момента е в затвора по подобни обвинения в очакване на процеса си.
И в инцидента от четвъртък Ердоган видя намеса на ПКК и го определи като пример, доказващ "как ПКК и ДПН все още не са изоставили стратегията си да се хранят с кръвта на кюрдите".
В действителност Ердоган печелеше и мнозинството кюрдски гласове в първото си десетилетие на власт, когато политиката му беше на отстъпки и повече права за кюрдското малцинство (и сега около половината кюрдските избиратели подкрепят партията му). Сега, смята съпредседателят на ДПН Первин Бурдан, тактиката не е за печелене на гласове, а за смачкване на ДПН, която трябва да се държи под избирателния праг. "Суруч беше провокация преди изборите на 24 юни. Мислят си: "Ако направим нещо подобно в Суруч, никой няма да поддържа ДПН", каза тя на митинг в Истанбул, цитирана от "Ал Монитор".
Разместване на избирателни секции
В село Дадаш Аълъ в провинция Диарбекир тази година 265-те избиратели няма да гласуват в каменно училище, както обикновено - жители на 19 провинции ще трябва да гласуват в други населени места, а властите настояват, че това се прави изцяло от съображения за сигурност. Местни жители и представители на кюрдската опозиция се опасяват, че това се прави заради поддръжката на ДПН. "Надяват се, че възрастните и болните няма да могат да отидат да гласуват", казва за "Файненшъл таймс" домакиня от селото, в което мнозинството поддържа именно кюрдската партия.
Гласуването ще е в зона, защитавана от властите срещу акции на въоръжени кюрдски групи. Депутатът от ПСР в Диарбекир Мехди Екер отхвърля всякакви предположения, че управляващите искат да повлияят на изхода от вота - по думите му става дума за прекалено малък брой гласоподаватели, едва 144 хил. при общо 59 млн. в цялата страна.
Опозиционни активисти и членове на ДПН се опасяват, че Ердоган и ПСР може да опитат да фалшифицират вота, за да получат нужния им резултат. "Имам усещането, че за да вземем 10% от вота на хартия всъщност имаме нужда от 15%", каза за "Файненшъл таймс" Мехмет Шериф Джамджъ от ДПН в Диарбекир.
"Републиканци" и "кюрди" рамо до рамо
За ДПН надеждата е в "пакта" с РНП - някои депутати от най-голямата опозиционна партия планират да гласуват именно за кюрдската партия в парламента, за да ѝ помогнат да влезе, въпреки че ще подкрепят за президент собствения си кандидат, Мухарем Индже, пише "Файненшъл таймс".
"В замяна", ако Ердоган действително отиде на балотаж с Индже, ДПН е готова да агитира за него. Макар РНП да не е обичана от кюрдите по исторически причини (и партията на Ердоган постоянно да напомня това), Индже дори посети Демирташ в затвора, а миналата седмица дори беше на митинг в Диарбекир, където РНП партията получи едва 2% от гласовете през 2015 г.
Според изданието някои биха били готови да гласуват за Индже дори само за да осуетят плановете на Ердоган. "Нямам доверие на Мухарем Индже. Но врагът на врага ми е мой приятел", казва фермерът Фарук Йълмаз.
Предвид известната популярност на Индже в Югоизточна Турция управляващите опитаха да насочат част от вината за инцидента в Суруч към него. "Причината и извършителят на инцидента в Суруч (са) Мухарем Индже. Той разглези (жителите или избирателите на ДПН) и ги подтикна към насилие", смята вътрешният министър Сюлейман Сойлу. "За съжаление има съюз на терора между РНП и ДПН."
РНП се опитва да заглуши тези послания от управляващите - днес депутатът и заместник-председател на партията Гюрсел Текин каза за кюрдската телевизия Rudaw, че "републиканците" са готови да отстъпят вицепрезидентски пост на кюрдски представител, ако Индже спечели изборите. Само допреди десетилетие такава идея би била табу за РНП. Залогът на изборите изглежда твърде голям и въпросът е кой ще спечели най-много, като ухажва кюрдите.
dnevnik.bg
Коментари
Анонимен
а, защо не им дадете свободата и независимостта им, единствено останали поробени от тази държава
Анонимен
Те си имат държава да отиват там,преди години Саддам ги тровеше с газ и Турция ги приюти,бяха 300 000 а сега са много по-вече и какво искат сега.Никоя държава няма да даде от територията си на който и ще да е.Имах приятели кюрди които бяха супер хора но мнозинството им е необразовано и са се превърнали във жалки фанатици.