Постигането на европейските цели за 32% зелена енергия до 2030 г. може да остане само утопия в България, ако страната поеме отново по рисковия път на ядрената енергетика. Решението на българския парламент и на правителството да рестартират проекта АЕЦ "Белене", поставя под въпрос интегритета и последователността на българската енергийна политика, и заплашва финансовата устойчивост на енергийната система.

Това е един от основните изводи в анализ на Центъра за изследване на демокрацията на развитието на електроенергийния сектор до 2050 г., базиран на данни и методи за моделиране, използвани от Европейската комисия. Той показва, че в следващите три десетилетия, нова ядрена мощност няма да е необходима.

Цената на електроенергията на едро в България ще нарасне до около 74 евро/МВтч през 2050 г. Оценките на центъра сочат, че единичната цена на електроенергията, която би позволила проектът "Белене" да покрива разходите си, е поне 80 евро/МВтч. При моделирането на сценарии за пълна декарбонизация на електроенергийното производство към 2050 г., дори натоварването на АЕЦ "Козлодуй" ще бъде ограничено до 10%. Очакването, че квотата на България за развитие на възобновяеми енергийни източници до 2030 г. ще бъде 28% от крайното енергийно потребление, предполага активна политика за насърчаване на такива мощности в страната чрез комбинация от директни субсидии за малки инвеститори, включително домакинствата, и интегрирането на големи мощности, работещи на вятър, слънце и вода, на електроенергийния пазар, напомнят анализаторите.

Те очакват, че биомасата, която и до този момент играеше ключова роля за постигането на националните цели за възобновяеми енергийни източници до 2020 г., вероятно отново ще е водеща. България все още не използва огромния си потенциал за децентрализирано производство на електроенергия чрез възобновяеми енергийни източници, е друга констатация в анализа. Технико-икономическият потенциал към 2050 г. само за децентрализирано производство от покривни фотоволтаични инсталации е от порядъка на 5.4 ТВтч, или около 1/7 от крайното потребление на електроенергия в страната. Реализирането на този потенциал граничи сенергийна революция, но реално би бил един от най-евтините начини за намаляване на въглеродните емисии в дългосрочен план, като изпълнението му би овластило потребителите за разлика от съществуващия към момента модел, смятат експертите на ЦИД. Според тях децентрализираното производство може едновременно да бъде инструмент и за справяне с енергийната бедност, тъй като малки ВЕИ мощности могат да осигуряват по-голямата част от потреблението на домакинствата. Това не само ще намали социално-икономическата чувствителност от постепенната либерализация на сектора, но и ще облекчи електроенергийната система, която днес страда от непредвидими и екстремни пикове в потреблението, водещи до дебалансиране, а както се видя в началото на 2017 г. – и до срив на търговията на електроенергия в целия регион. Основната пречка пред интереса към малки ВЕИ мощности са грешните пазарни стимули, които създават ниските цени на електроенергията на регулирания пазар, смятат авторите на доклада. Домакинствата с достатъчно високи доходи нямат стимул да инвестират необходимите 8-10 хил. лева в нова ВЕИ мощност, тъй като алтернативата да останат клиенти на регулирания пазар е много по-изгодна. Те биват допълнително възпирани от високата административна тежест, свързана с присъединяването и разходите по експлоатацията, които в някои случаи могат да надвишат приходите от инвестицията.

Докато в Германия, Холандия и Великобритания, сред най-успешните примери за децентрализация в Европа, сроковете за административно присъединяване към мрежата са под 10 седмици, в България този период е минимум 23 седмици. Едновременно с това, административните разходи по присъединяване и експлоатация възлизат на близо 70% от общата първоначална инвестиция. Голяма част от тях са свързани с прехвърлянето на тежестта по присъединяването от електроразпределителните дружества към инвеститора, въпреки че Законът за енергията от възобновяеми източници изрично посочва, че ЕРП дружествата поемат разноските по присъединяването на мощности до 30 кВт до точката на присъединяване (обикновено границите на имота, където се изгражда съоръжението).

Неяснотата на регулаторната рамка, която ограничава възможността за нетно отчитане на електроенергията (което позволява на домакинствата да отчетат потребената от тях енергия минус енергията, която са произвели и предоставили на мрежата), както и очакваното премахване на преференциалните цени за мощности до 30 кВт, на практика са свели до минимум интереса към тях, се казва в анализа. В него се цитират данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), през миналата година, само 32 нови мощности са присъединени към мрежата, като се очаква в следващите две години процесът напълно да замре.

Създаването на гишета за обслужване на проекти за малки ВЕИ ще намали бюрокрацията и сроковете за обработване на документи, препоръчват анализаторите. От ключово значение според тях е и общините да станат по-активни в прилагането на техните местни планове за
устойчиво развитие, които сега в повечето случаи остават само на хартия. Дава се пример с Дания, където близо 50% от всички ВЕИ инсталации са децентрализирани, защото общините подкрепят създаването на кооперативи от домакинства и малки фирми за инвестиране в нови мощности. Подобно развитие у нас ще помогне и на ЕРП дружествата да намалят технологичните си разходи, свързани с управлението на потреблението в малките населени места, се посочва в доклада.

Дневник