Точно две години минаха от една изумителна нощ, която промени съдбата на Великобитания за десетилетия напред – нощта на референдума за Брекзит.

До нея се стигна след флирта на тогавашния премиер Дейвид Камерън с популистите. Шест месеца преди вота той опита да извоюва по-добри условия за членството на Великобритания в ЕС, вероятно с надеждата, че това ще бъде достатъчен аргумент избирателите да подкрепят и съюза, и него.

Дипломатическите му разходки из континента обаче само раздразниха Брюксел, а пропагандната машина на евроскептиците работеше с пълна пара, залагайки на страх, лъжи и дълго трупано и пренебрегвано недоволство. Оставането в ЕС нямаше толкова гласовити и емоционални защитници – може би защото почти никой сред тях не вярваше, че наистина ще се стигне до Брекзит.

Това мнение остана в сила до малките часове на референдума – таблоидът "Сън" подготви първа страница, обявяваща оставане в ЕС, а лидерите на кампанията за Брекзит Найджъл Фараж и Борис Джонсън вече признаваха неофициално поражението си. Малко след това обаче резултатът се обърна, хвърляйки борсите и Европа в шок.

Премиерът Дейвид Камерън подаде оставка и бе заместен от Тереза Мей. Основните фигури в кампанията за излизането – Фараж, Джонсън и Майкъл Гоув, се снижиха и заеха второстепенни роли.

Фараж напусна поста ръководител на UKIP и остана евродепутат в така ненавиждания от него Европейски съюз. Джонсън бе назначен за външен министър в кабинета на Мей, но основният преговарящ с Брюксел стана министърът за Брекзит Дейвид Дейвис. Гоув стана зам.-министър по околната среда и храните.

Самата Мей отложи колкото можа подаването на официално писмо за напускане на съюза, за да подготви позициите си, като през това време отказваше да навлезе в детайли какво точно ще поиска от ЕС. В крайна сметка тя определи четири твърди искания – напускане на единния пазар, никакви вноски към общия бюджет, отказ от юрисдикцията на европейските съдилища и споразумение за свободна търговия. Премиерът задейства официално процедурата девет месеца след вота – на 31 март 2017 г., като така определи 29 март 2019 г. за "Деня на Брекзит".

Месец по-късно тя изненадващо свика предсрочни избори – може би в опит да засили позициите си на национална почва, след като стана министър-председател само с вътрешен вот в Консервативната партия. Мей обаче прецени лошо шансовете си – подкрепата за торите намаля и сега тя управлява в кабинет на малцинството, подкрепен от северноирландските юнионисти. Тя се намира под двоен натиск – от едната страна са проевропейски настроените депутати от собствената ѝ партия, които искат повече власт върху процеса за Брекзит, а другата – евроскептиците, които настояват тя да не прави отстъпки пред Брюксел.

Противниците ѝ я заплашват със сваляне на кабинета вече повече от година, но това все още не е случило, а рейтингът на торите според проучванията на YouGov стои стабилно между 40% и 42%. Алтернатива няма, доколкото подкрепата за лейбъристите е по-ниска, а лидерът им Джеръми Корбин след шеметния си възход също успя да разцепи партията на две.

В същото време търпението на ЕС-27 явно се изчерпва. След първоначалния шок за бъдещето на Европа без Великобритания, сега съюзът е фокусиран върху други проблеми - миграционната криза и възхода на популистите в други държави, както и върху сложните търговски отношения със САЩ. Макар през декември Лондон и Брюксел да обявиха политическо споразумение за "развода", каква ще бъде бъдещата връзка между острова и континента остава неясно. Ето докъде са стигнали преговорите:

Хората

Гражданите на ЕС, които са живели във Великобритания в продължение на пет години, ще получат статут, с който могат да запазят същите права на работа, образование и достъп до социални помощи и услуги, каквито имат и сега. От същите права ще се ползват съпрузите, децата, родителите и внуците им. Хората, които живеят в страната към 31 декември 2020 г., но още нямат право на постоянно пребиваване, ще получат "предварителен статут", докато изтекат необходимите пет години.

В същото време Лондон обвинява европейските държави, особено Франция и Испания, че не действат толкова бързо. Но докато британското правителство решава само, държавите от ЕС трябва да постигнат консенсус, който да бъде одобрен и от Европейския парламент.

Ако няма споразумение до 29 март, статутът на британците на континента ще остане несигурен, макар Лондон да очаква те да имат същите права, каквито и европейците на Острова.

Единният пазар

Макар проевропейският лагер да настоява за поне някаква връзка с единния пазар, това изглежда невъзможно. Участието в него изисква държавите да спазват четирите основни свободи на движение в ЕС – на хора, стоки, капитали и услуги, а точно имиграцията на европейски граждани бе един от основните мотиви на недоволните британци да гласуват за Брекзит. От самото начало Мей настоява, че страната ще напусне тази система и ще търси възможност за ново търговско споразумение със съюза.

Границата с Ирландия

Този въпрос изглежда най-тежък за решаване – границата между Северна Ирландия и Република Ирландия ще бъде единствената сухопътна граница на Великобритания с ЕС, което значи, че на нея трябва да има граничен контрол, както има между България и съседките ѝ, които не са членки на съюза.

Проверките там обаче бяха премахнати след десетилетия на насилие и сега десетки хиляди души преминават тази въображаема линия ежедневно, за да работят, учат, пазаруват или просто за да минат от единия край на двора си до другия.

Лондон, Брюксел, Белфаст и Дъблин искат да избегнат повторното въвеждане на контрола, но засега няма консенсус как. Преди дни на съвместно изявление с премиера Лео Варадкар, председателят на еврокомисията Жан-Клод Юнкер каза: "За пореден път подчертавам, че 26 държави-членки и Комисията подкрепят Ирландия и това няма да се промени. Аз съм против изкушението Ирландия да бъде изолирана. Ирландия трябва да бъде част от сделката."

През април 2017 г. тогавашният премиер Енда Кени успя да осигури т.нар. "източногермански прецедент" в преговорите. В тях бе включена формулировка, че ако двете Ирландии се обединят, Северна автоматично ще стане част от ЕС. Засега няма индикации, че може да се стигне до това, но демографията и статистиката работят за това развитие – нараства броят на младите ирландци католици, които по традиция искат независимост от Обединеното кралство. А един "твърд Брекзит" може да подкопае и лоялността на юнионистите.

Бизнесът

Само в последните дни две големи компании публично критикуваха процеса на развода. Изпълнителният директор на "Сименс Великобритания" Юрген Майер поиска Лондон "спешно" да обясни какво ще се случи след Брекзит, за да може компанията да се подготви, в противен случай единственият разумен подход е да е остане в митническия съюз. Самолетостроителят "Еърбъс" направо заплаши, че ще изтегли инвестициите си заради притесненията, че Великобритания може да напусне ЕС без споразумение за преходния период. "Еърбъс" има 25 обекта в Обединеното кралство, където произвежда крила на самолети. Компанията дава работа на 14 хил. души на Острова и поддържа по веригата още 100 хил. работни места.

Сигурността

По отношение на сигурността Великобритания иска да запази "възможно най-близка връзка" с ЕС – възглед, който се споделя в Брюксел. Катрин де Бол, която оглави Европол през май, подчерта наскоро, че "по един или друг начин" сътрудничество с Лондон трябва да има, в противен случай работата на службата ще бъде много затруднена. Все още не е известно дали 60 британци, работещи за нея, ще останат в Европол след Брекзит.

dnevnik.bg