Изборите в Турция показаха, че демокрацията в страната е зряла, но има проблеми с медийната свобода и липсата на равни условия за кандидатите, отчасти заради действащото извънредно положение.

Така може да се обобщят проблемите, които забеляза мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) след вота за парламент и президент в страната.

В писмения вариант на тази оценка, публикуван на сайта са ОССЕ, се казва, че турските граждани са имали "истински избор" за кого да гласуват и посланията на кандидатите все пак са стигали до избирателите.

На пресконференция Игнасио Санчес Амор, координаторът на мисията от името на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, каза, че макар екипът му да изпитва "пълно уважение към институциите в Турция", е "изключително трудно" да бъдат разбрани аргументите за някои техни действия. Той даде пример с решението да се разместят избирателни секции в Югоизточна Турция, в населени предимно с кюрди райони, което властите обясниха със "съображения за сигурност" (то бе критикувано и преди от ОССЕ).

Дипломатът Одри Глоувър от Офиса за демократични институции и човешки права каза, че сливанията и преместванията са "противоречиви, защото се разглеждат като опит да се намали активността", не са били искани от гласоподавателите и са попречили на част от тях да упражнят правото си на глас.

Той критикува Турция и заради отказа да допусне някои изборни наблюдатели и липсата на балансирано предизборно съдържание в ефира на обществената телевизия TRT.

Предварителен доклад на ОССЕ за изборите в Турция (на английски)

Олена Сотник от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) каза, че е имало достатъчно възможности за свобода на изразяване, включително като резултат от извънредното положение, нито равен достъп и отразяване на различните кандидати.

Според нея, макар администрацията като цяло да е работила "честно" по изборния процес, има непрозрачни решения като назначаването на персонала или процедурни поведения за броенето на бюлетините.

Дневник