В деня, в който разширяването на ЕС трябва да е на дневен ред в разговорите на европейските външни министри, страните от блока са разделени за това дали да дадат начало на преговорите с Албания и Македония на фона на антиимигрантски настроения, пише "Ройтерс".

Позовавайки се на разговори с дипломатически източници, агенцията пише, че на Съвета по общи въпроси в Люксембург първите дипломати ще срещнат съпротивата на Франция, Холандия и отчасти Дания, които ще очакват повече реформи от Албания и Македония, за да се съгласят те да получат покана за преговори.

Тирана и Скопие срещат подкрепата на много европейски столици (и на Еврокомисията, която тази пролет препоръча начало на преговорите), а представители на ЕС многократно са свързвали евроинтеграцията на Македония с разрешаването на спора за името с Гърция, което и стана по-рано този месец. Скопие бързаше с решението, за да може темата да е на дневен ред както на днешния Съвет по общи въпроси, така и на Европейския съвет в четвъртък и петък.

И НАТО обяви, че ще предостави покана на Македония на срещата си на върха другия месец, макар присъединяването към Алианса да зависи и от други фактори.

Още през април, преди срещата на ЕС и Западните Балкани в София, френският президент Еманюел Макрон каза, че не би могъл да подкрепи разширяването на ЕС, преди блокът да претърпи вътрешни реформи. Според дипломати от страната френската позиция не се е променила и Париж поставя "високи изисквания" като условие да започнат преговорите.

"С Франция има още много да се работи"

Източник от европейската дипломация пък казва, че от френска гледна точка условията за започване на преговорите "не са на лице". Други дипломатически източници отбелязват, че по-голямото притеснение на Макрон е от възможността началото на преговори с Албания и Македония да даде тласък на крайнодесни популисти, които обещават да спрат миграцията от източноевропейски страни - например в случая на Албания заради организираната престъпност. Макрон иска да избегне този сценарий преди европейските избори догодина, смята друг неназован събеседник на агенцията.

"Ройтерс" отбелязва, че макар Германия да споделя притесненията на Франция дали преговорите с двете държави са разумно решение, канцлерът Ангела Меркел е решила да подкрепи разширяването но геополитически причини - включително като мярка срещу нарастващото влияние на Русия и Китай в региона. "Франция трябва да види стратегическите измерения на приближаването на Западните Балкани към ЕС. Ние твърдим, че началото на разговорите и затварянето на преговорите не са едно и също нещо," казва германски правителствен източник за агенцията.

По-рано в интервю гръцкият външен министър Никос Коциас каза, че Европейският съюз трябва да изпълни обещанието си и да даде на Македония и Албания дата за начало на преговорите. Според него Франция е страната, която най-трудно ще бъде убедена в нуждата от по-скорошна европейска перспектива на региона.

Никой не е против европейската перспектива на Западните Балкани, но "с Франция трябва още мноог да се работи", каза вчера и българският външен министър Екатерина Захариева.

Дневник