На фона на месеци напрежение заради търговските маневри на Съединените щати и разделения в ЕС за китайските инвестиции лидери от 16 държави пристигат в България за среща на Китай и страните от Централна и Източна Европа тази седмица, за да говорят за общи проекти и инвестиции в региона.

В шестата година на събитието София ще е домакин след Варшава (там бе първата среща през 2012 г.), Букурещ, Белград, Сиджоу (единствения домакин извън Европа), Рига и Будапеща. В месеците преди събитието обаче се появи информация, че то може и да се отложи. Големите притеснения в Европа, заради които Китай обмисляше тази възможност, са свързани с опасността регионът, който все още догонва Западна Европа, да се превърне в "троянски кон" в ЕС и бъдещите страни членки на Западните Балкани и през тях да си гарантира влияние в блока.

Китай не скрива, че във формата "16+1" търси платформа за икономическо сътрудничество в инфраструктурния сектор - по същото време, когато президентът Си Цзинпин работи активно по проекта "Един пояс, един път", в който Европа е крайна точка. Работите по отделни звена от него (пътища, жп линии, енергийна инфраструктура и др.) са по-лесни в двустранен формат - в разговори със страните от Централна и Източна Европа поотделно, - отколкото ако партньорът е Европейската комисия, смятат пък европесйки представители.

Междувременно някои страни от Централна и Източна Европа, чиято остра реторика в последните години често е насочена срещу Брюксел, се надпреварват да изтъкват добрите си отношения с Китай и да предлагат на компании от азиатската страна повече бизнес възможности. Чешкият президент Милош Земан дори каза, че Прага е готова да се предложи като "непотопим самолетоносач за Китай в Европа". Други изтъкват, че заемите от китайски банки са безусловни - за разлика от европейските средства, кандидатстването и усвояването на които е предмет на строги процедури. На Западните Балкани, където някои страни членки на ЕС се опасяват от засилването (и) на китайското влияние, някои от съвместните проекти с Китай започнаха като междуправителствени споразумения, за да няма нужда от обявяване на обществена поръчка.

Най-високопоставеният китайски представител на срещата ще е премиерът Ли Къцян. Гости в София ще са и лидери от Албания, Босна и Херцеговина, Естония, Латвия, Литва, Македония, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Сърбия, Унгария, Хърватия, Черна гора и Чехия. Отвъд срещата "16+1" на 6 и 7 юли Ли ще се срещне с президента на България Румен Радев, премиера Бойко Борисов и други представители.

Ползите

"Вярваме, че сътрудничеството в платформата "16+1" може да улесни икономическото развитие на страните от Централна и Източна Европа чрез инвестиции и осъществяването на различни проекти," каза Георг Георгиев на международна конференция в петък, цитиран от "Синхуа". По думите му София е доволна от активното сътрудничество на страните от форума в земеделието, където България играе важна роля, но е нужно още в инфраструктурата, финансите, технологиите, науката и здравеопазването.

Хуан Пинг от Института за европейски изследвания към Китайската академия за социални науки, който е и президент на центъра China-CEE Institute, казва, че форматът вече е помогнал да се "балансира" партньорството между Китай и ЕС. Така Китай насърчава идеята, че сътрудничеството, по което иска да работи със страните от Централна и Източна Европа, ще е от полза и за двете страни.

Брънка от веригата

Въпросът за ролята на срещите обаче тревожи Европа. Наложи се китайският външен министър да обяснява миналия месец, че това сътрудничество насърчава евроинтеграцията, а в края на миналата седмица заместникът му Уан Чао да настоява, че форматът по никакъв начин не е насочен срещу Европейския съюз и целта е укрепване на доверието.

По думите на Уан механизмът създава възможности за доброволно сътрудничество и "допълващи се" ползи между регионите и това може да помогне за равномерното развитие на Европа и заличаване на разликите между отделни региони в блока.

За Ли срещата на върха е само брънка от веригата форуми на най-високо ниво, в които ще участва в близките дни. След срещата той заминава за Германия за пети кръг междуправителствени консултации. - десет дни преди политически и бизнес форуми ЕС-Китай идната седмица. Това се случва в момент, когато Берлин предлага по-стриктен контрол на китайските инвестиции в ЕС заради притеснения на германски официални представители и изследователи, че сделки на китайски фирми и изискванията за трансфер на технологии "в замяна" на правото за работа в Китай може да отнемат ключово технологично преимущество.

Друго притеснение, изразявано от германски ръководители и техни европейски колеги, е, че макар Китай да търси близост с Европа заради нарастващото напрежение и реториката на търговска война със САЩ, Пекин не е готов да предоставя на чужди инвеститори същите условия, каквито има за китаския бизнес в Европа и много други части на света. Символично, преди визитата на Ли в Европа, Китай обяви в петък, че ще либерализира достъпа на чужди инвестиции до 15 сектора и ще разхлаби правилата за "смесени дружества" в автомобилната индустрия.

Все още не е известно дали това ще успокои германските компании, за които е проблем и специфичната конкурентоспособност на китайския бизнес, често опираща се на държавна помощ. Брюксел и Пекин обявиха в края на май, че искат да работят за "инвестиционно споразумение", но между тях остават спорни въпроси.

Дневник