Въвеждане на лустрация на две скорости- недопускане на лица с минало в БКП и репресивните служби и на такива, които не могат да преминат проверки за лоялност и интегритет, да заемат публични длъжности. Около тази идея се обединиха участници в кръгла маса: "Лустрация. Декомунизация. Памет. Незавършената реформа" организирана от "Демократична България".

"През годините се направи опит вината на комунистическата номенклатура да се прехвърли само върху репресивният и режим. Тези, които са взимали решенията, през цялото време останаха невинни", каза лидерът на ДБС Атанас Атанасов.

Владислав Панев, лидер на "Зелените" каза, че всичките мръсни сделки със зависимости на ченгета във властта стават на тъмно". Според него има скрита власт, която е узурпирала цели сектори на икономиката и не позволява развитието на предприемачи. "Лустрацията е закъснял процес, но той трябва да се случи", каза Панев.

Лидерът на "Да, България" Христо Иванов разказа, че днес е гостувал на Николай Колев- Босия, който е във гладна стачка от 13 юни. "Опитах се да го убедя, че има други начини да се постигне, това, което иска" каза Иванов. Той си дал сметка, че е невъзможно това да стане с легитимни инструменти, тъй като страната е докарана до морален банкрут, а "всички инструменти на демократично легитимиране са запушени, затворени, задушени".

Любомир Авджийски цитира Резолюция 1096 от 1996 г. на Съвета на Европа "за мерките за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи" и направи извода, че за разлика от останалите източноевропейски страни в България се е случила подмяна, защото в документа всички страни от Съвета на Европа приемат, че лустрацията трябва да бъде извършена.

Според преподавателят по право д-р Атанас Славов първата мярка, която трябва да се вземе е да се промени Конституцията, защото всички опити за въвеждане на форми на лустрация в различни закони падат в Конституционния съд, като падането на давността на престъпленията на комунизма. Славов даде пример, че в Румъния в момента има процеси срещу надзиратели от времето на комунистическия режим, а в самата Германия реалните разследвания срещу престъпленията на нацизма са започнали през 60-те години.

Методий Андреев добави, че в същата резолюция е записано, че един от рисковете от неизвършването на лустрацията е да дойде олигархията, което вече се е случило.

Дневник