Медиите да трябва да декларират също взети банкови кредити, финансирането по проекти - държавни или европейски, комуникационни стратегии, безвъзмездното финансиране, грантови схеми. Такива промени подготвят от ДПС и ще внесат между първо и второ четене на медийния законопроект, приет преди дни от Народното събрание.

"Умуваме и върху това целият процес на прозрачност и регистри да се разпространи и върху медиите в интернет – сайтове и тн. Те вече имат огромна роля, огромен пазар", заяви в предаването "Неделя 150" на БНР депутатът от ДПС Йордан Цонев, който заедно с колегата си Делян Пеевски е сред основните инициатори на законопроекта. Засега идеята е текстовете да обхванат собствеността на регистрираните в България сайтове, но се търсят и решения да се засегнат и такива, които са регистрирани в чужбина, но оперират на българския пазар, отбеляза той.

Цонев заяви, че приетият на първо четене законопроект за промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения действително не бил достатъчно обхватен и не включвал всички схеми на финансиране на медиите. Затова и вече се готвели промени с цел пълна прозрачност. Защото и според него имало елемент политиците да си купуват медиен комфорт чрез финансиране по програми и комуникационни стратегии.

Цонев ясно открои някои от основните цели на законопроекта на ДПС. "Основна характеристика на медийната среда в последните години в България е неяснотата, създаваща възможности за клеветене и фалшиви новини. И ние искаме да сложим края на тази неяснота", заяви той.

А под клевети се оказа, че разбира твърденията за монополи на Делян Пеевски в сферите на разпространението на печатни медии и на медийния пазар изобщо. "Ами ако имиджът на Пеевски е бил замацан несправедливо, ако се окаже, че не е монополист на разпространението Твърдят, че Пеевски има монопол в разпространението, сега с регистъра ще се види кой коя медия притежава, колко процента от нея, как се финансира, има ли монопол", заяви депутатът от ДПС.

След разрива с банкера Цветан Василев и фалита на КТБ, Пеевски постепенно разкри собствеността си в няколко медии (преди това част от тях бяха собственост на майка му и бяха придобити със заеми от КТБ) - "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Борба". В секторен анализ, поискан от работната група към Министерския съвет, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) пък миналата седмица потвърди, че рекламните бюджети се насочват към големите медийни групи, а това поставя на изпитание по-малките участници. Но звеното не посочи имена и медийни групи.

Убеден съм, че Делян Пеевски няма концентрация на медийния пазар, говорили сме това, заяви Цонев. "Но ако се окаже че има, има достатъчно механизми, за да бъде прекъсната – през КЗК, през санкции, глоби, продажби. Но такава концентрация трябва да бъде констатирана от надлежните органи, какъвто е Комисията за защита на конкуренцията", допълни депутатът от ДПС. И отбеляза, че такава констатация няма.

На въпрос дали ако се окаже, че все пак има монопол, Пеевски може да остане депутат от ДПС, Цонев заяви, че не вижда пречка за това. Има морален проблем, ако в политиката участват хора с голям бизнес, за който обществото не знае, ако този бизнес е таен, но не и ако се знае какво притежаваш и се следи, отбеляза Йордан Цонев. "Както няма проблем и бизнесмените Петър Кънев, Росен Плевнелиев, Иво Прокопиевда участват в политиката", заяви той.

Депутатът от ДПС открито заговори и за "медии предимно в дясното политическо пространство – кръга "Капитал", които справедливо поставяли преди време въпросите за прозрачност на собствеността, финансирането, кредитирането, безвъзмездни помощи от държавата, от ЕС. Но не използвали "нито един от политическите проекти, в които участваха, за да внесат закон, с който да направят тази собственост абсолютно прозрачна". И макар без да назовава конкретни медии, заговори за получаването на грантово финансиране от неправителствени източници.

"Медиите, които получават грантово финансиране, изкривяват пазара. Едни се борят с чисто пазарни механизми да привлича рекламодатели чрез продукта си. А друга медия получава всяка година един транш от милион и половина и се издържа. И провежда политика на този, който дава парите, а не в обществен интерес и да привлича рекламодатели. Политиката на тази медия е подчинена на организацията, която я финансира. И трябва да е ясно, че не винаги може да последна инстанция на морала. Може да е последна инстанция на неправителствените организации, които дават парите", заяви депутатът от ДПС.

Сега подготвените от ДПС промени щели да сложат край на това и на неяснотата. Планираните регистри щели да разкрият ясно кой кой е.

Всъщност на сайтовете си медиите са длъжни да публикуват данни за получено външно финансиране. Публичен регистър за собствеността на печатните медии пък съществува от 2011 г. Той е към Министерството на културата и собствениците на медии са задължени всяка година да декларират актуални данни в него. Съветът за електронни медии пък поддържа регистър за собствеността на радио- и телевизионните оператори, така че липсва единствено списък за онлайн изданията. Държавните органи са отговорни за спазването на сроковете и попълването на необходимата информация.

Дневник