Руската позиция не е единственият фактор за отказа да се предостави ПДЧ на Киев и Тбилиси. В Букурещ се решаваше, дали САЩ ще запазят мястото си на едноличен лидер в НАТО и по какъв път занапред ще се развива алианса, коментира анализатор за „РБК Дейли“. Срещата на НАТО, която приключва днес в Букурещ, отложи разглеждането на въпроса за присъединяването на Украйна и Грузия към Плана за действие за членство /ПДЧ/ към алианса до декември. Европейските страни настояха за това решение, въпреки прекия натиск на САЩ. Европейските страни изтласкват Вашингтон от позицията на едноличен лидер в НАТО. Положението на САЩ в НАТО още повече ще се усложни, след завръщането през декември на Франция във военните структури на алианса. Официалната вечеря в сряда, на която лидерите от НАТО решаваха въпроса за присъединяването на Украйна и Грузия към ПДЧ, бе удължена с два часа повече от предвиденото. Между американския президент и германския канцлер се е водела най-острата дискусия, разкри за „РБК Дейли“ източник от щаб-квартирата на алианса. Към Ангела Меркел, която по думите на източника на „РБК Дейли“ изключително рязко е критикувала Джордж Буш за „обещанията на Киев и Тбилиси, дадени от името на всички членове на алианса“, са се присъединили френският президент Никола Саркози и лидерите на Испания, Италия и страните от Бенелюкс. В крайна сметка решението за ПДЧ е било отложено за декември. Въпреки уверенията на генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер, че „вратите на алианса остават отворени“, лидерите на неприетите страни не могат да скрият разочарованието си. „НАТО, такъв какъвто го познаваме, прекрати своето съществуване“, заяви грузинският лидер Михаил Саакашвили, предполагайки, че „в Кремъл новината за решението на алианса е посрещната с победоносен рев“. Руската позиция, която последователно се противопоставя на разширяването на НАТО на изток, бе важен, но не единствен фактор, накарал европейските членове на алианса да откажат на Киев и Тбилиси ПДЧ. „Въпросът е много по-дълбок и сериозен. В Букурещ се решаваше, дали САЩ ще запазят мястото си на едноличен лидер в НАТО и по какъв път занапред ще се развива алианса“, заяви за „РБК Дейли“ професорът от Харвардския университет Критор Сайдерсинк. Вашингтон настоява НАТО да се запази като инструмент за борба с глобалния тероризъм, смята експертът. „Администрацията на Буш смята, че ако алиансът се е справил с комунизма, той ще може да се противопостави и на глобалния ислямизъм“, отбеляза Сайдерсинк. САЩ искат да запазят възможността да изпращат натовска войска във всяка точка на света, където според тях, възникне подобна заплаха. От своя страна, държавите от Западна Европа се стремят да преобразят НАТО в регионален отбранителен съюз, защитаващ интересите на Европа. Участието на европейски войски в операцията в Афганистан, която е в интерес на САЩ, бе грешка, която в Париж и Берлин не желаят да повтарят. „Америка постепенно е изтласквана от позицията на едноличен лидер в НАТО“, смята Критор Сайдерсинк. Във Вашингтон осъзнават това и се стремят да включат в алианса колкото е възможно повече страни от Източна Европа, лоялни на САЩ. Именно с това може да се обясни стремежа на Буш да издейства по-бързото присъединяване на Украйна и Грузия към ПДЧ, както и отказа на Франция и Германия. Присъединяването на Франция ще съдейства за усилването на позициите на европейските страни в НАТО. Президентът Никола Саркози обеща в сряда, че Франция ще се завърне в НАТО не по-късно от декември тази година. Франция напусна военните структури на НАТО през 1966 г. по инициатива на Шарл дьо Гол, който мотивира тази стъпка с „необходимостта да се бори с американския хегемонизъм в Европа“. Убеден голист Саркози, връща обратно Франция в НАТО, ръководейки се от същите съображения. /БГНЕС