Противоречи ли Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, станала известна като Истанбулската конвенция, на българската Конституция ще се разбере днес.

През март Конституционният съд (КС) реши да образува дело по казуса, а днес ще се произнесе съответства ли международният акт на основния закон или не. Искането за това бе подписано от 75 депутати от ГЕРБ и бе придружено с постъпилите в парламента положителни и отрицателни становища за ратификацията на международния документ. Според източници на "Дневник" с четири особени мнения конвенцията ще бъде обявена за противоконституционна.

Неочаквано тя предизвика множество обществени дебати и повишена активност в социалните мрежи. Трите тези, към които се насочиха противниците на Конвенцията бяха, че тя въвежда понятието трети пол, задължава държавите да признаят еднополовите бракове и изисква от тях да въведат в училище обучение за нетрадиционна сексуална ориентация. В аргументите си те се опират на понятието "gender", което обикновено се превежда на български език като "социален пол", но което не е свързано според текста на конвенцията с трите въпроса. Какво означава конвенцията четете тук.

На заседание преди десет дни конституционните съдии обсъдиха изпратените до съда становища, както и своите аргументи. От институцията отказаха да коментират пред "Дневник" кое мнение е надделяло при обсъждането. Докладчик по делото е Анастас Анастасов.

За и против Конвенцията

На сайта на Конституционния съд са качени становища в 270 страници. Сред тях обаче липсват становищата на конституираните като заинтересовани страни - Народното събрание, президента, Министерския съвет, министрите на вътрешните и външните работи, на правосъдието, образованието, здравеопазването, председателите на ВКС и ВАС, главния прокурор, омбудсмана, Комисията за защита от дискриминация, Висшия адвокатски съвет и Държавната агенция за закрила на детето.

Според определение на Конституционния съд от края на март становища са искани и от Съюз на юристите в България, фондация "Български адвокати за правата на човека", Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Българска асоциация за европейско право, сдружение "Алианс за защита срещу домашното насилие", фондация "Асоциация Анимус", сдружение "Алианс за защита от насилие, основано на пола", фондация "Български фонд за жените и Институт за модерна политика. Както и до проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Георги Близнашки, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Благой Видин, проф. д-р Атанас Семов, проф. д-р Жасмин Попова, проф. д-р Тенчо Колев, проф. д-р Даниел Вълчев и д-р Мартин Белов.

Никое от тях обаче не е на сайта на институцията. От Конституционния съд обясниха за "Дневник", че са качени само становищата на тези, които не са възразили да бъдат огласени.

Становището на проф. Даниел Вълчев обаче беше разпространено от самия него преди няколко дни, без да го има на сайта на Конституционния съд. Според него делото за Истанбулската конвенция дава уникален шанс на КС да внесе яснота какво трябва да се разбира под "мъж" и "жена". Той смята, че минималното, което съдът следва да направи, е отчетливо да изясни, че според Конституцията "мъж" означава биологичен мъж, а "жена" - биологична жена. Проф. Вълчев не отхвърля обаче възможността парламентът да уреди сключването на брак между лица от един и същи пол или да създаде нова правна фигура аналогична на брака, но това трябва да стане открито и по предвидения в конституцията ред, подчертава той.

От качените на сайта на КС становища превес макар и лек, имат тези, според които конвенцията противоречи на основния закон.

"В обяснителния доклад към конвенцията, в частта относно определенията, използвани за целите на Конвенцията се пояснява "(43) Терминът "gender" под тази дефиниция няма за цел да измести термини като "жени" и "мъже", употребявани в конвенцията (44). Терминът "насилие над жените, основаващо се на социалния пол (gender)", е употребен (на различни места) в конвенцията и се отнася до насилието, което е насочено срещу жената, защото е жена или засяга жените непропорционално. Този израз следва да се разбира като целящ закрила на жените от насилие, което е резултат от "gender" стереотипите и специфично обхваща жените". Следователно, предметът на Конвенцията налага използването на термина "gender", преведен (не се ангажираме дали е точен превод или не) като "социален пол", изхождайки от необходимостта да се уредят горепосочените субектни отношения в посока на РАВНОПОСТАВЕНОСТ между мъжа и жената. Безспорен факт е, че в българския език няма дума, съответна по смисъл и значение на чуждицата "gender", което от своя страна доведе до придаването на смисъл на използвания термин, различен от смисъла, който е имал предвид законодателят", се казва в становището на фондация П.У.Л.С.

Повече в Дневник