Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, станала известна като Истанбулската конвенция, противоречи на Конституцията. С четири особени мнения Конституционният съд (КС) реши, че международният документ не съответства на основния закон.

Особените мнения са на съдиите Румен Ненков, Филип Димитров, Константин Пенчев и Георги Ангелов. Според останалите осем обаче документът противоречи на Конституцията. Нито една жена от състава на Конституционния съд не е подкрепила конвенцията.

Народното събрание вече не може да ратифицира конвенцията, освен ако не реши да промени Конституцията.

В решението се посочва, че Истанбулската конвенция би наложила в България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, а това е в разрез с Конституцията. "В Конвенцията чрез дефинирането на "пол" като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола - мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент", аргументират се конституционните съдии.

Те допълват, че традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност, т.е. съществуват два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности. "Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност", се казва в решението. Освен това се посочва, че биологичният пол "жена" се свързва със социалната роля - "майка", с "раждане", с "акушерска помощ". Т.е. понятието "пол" се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. "Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията", пише в решението.

Друг аргумент за обявяване на конвенцията за противоречаща на основния закон КС намира в дефиницията за брак в Конституцията, а именно - доброволен съюз между мъж е жена. Конституционните съдии се аргументират още с това, че понятието "gender" като социален конструкт, присъства в Конвенцията отделно и наред с понятието "sex" и това отдалечава приложното поле на Конвенцията от заявените в нея цели за защита на жените и открива пространство за противоречивото ѝ прилагане, което е в разрез с принципа на правовата държава.

През март Конституционният съд (КС) реши да образува дело по казуса. Искането за това бе подписано от 75 депутати от ГЕРБ.

Неочаквано конвенцията предизвика множество обществени дебати и завишена активност в социалните мрежи. Трите тези, към които се насочиха противниците ѝ бяха, че тя въвежда понятието трети пол, задължава държавите да признаят еднополовите бракове и изискват от тях да въведат в училище обучение за нетрадиционна сексуална ориентация. В аргументите си те се опират на понятието "gender", което обикновено се превежда на български език като "социален пол", но което не е свързано според текста на конвенцията с трите въпроса.

Заради полюсните позиции към документа, включително и в управляващата коалиция, ГЕРБ прецени, че само Конституционният съд може да даде правна експертиза влиза ли той в противоречие с основния закон. Междувременно обаче Министерският съвет оттегли проекта за ратификацията на Истанбулската конвенция. Правителството мотивира отмяната на вече взетото си решение със сезирането на Конституционния съд.

Истанбулската конвенция бе приета от правителството на 3 януари, но още същия ден тя предизвика напрежение между партньорите в управляващата коалиция. Впоследствие БСП се обяви срещу ратификацията ѝ от Народното събрание. Социалистите искаха и да се проведе национален референдум за Истанбулската конвенция, но предложението бе отхвърлено от депутатите. По-късно на фона на протести и прокарване на несъществуващи в документа тези за въвеждане на гей бракове и заплаха от "трети пол" и управляващите дадоха заявка, че ще отложат разглеждането ѝ от парламента. След това премиерът Бойко Борисов обяви, че партия ГЕРБ ще оттегли решението си за конвенцията, защото нямало да носят сами пасива.

Документът, чийто финален текст е одобрен през 2011 г. съдържа серия мерки срещу домашното насилие и въвежда понятия, които целят да разчупят половите стереотипи заради схващането, че те често са в основата на случаи както на насилие, така и на дискриминация. Документът указва, че държавите следва да предприемат законодателни и други мерки, за да "предотвратят всякакви форми на насилие" по полов признак, било то семейно, домашно, заради конфликти и т.н., както и насилие, способствано от социални и културни стереотипи.

dnevnik.bg