Само специалисти с образование по медицинска професия да имат право да практикуват алтернативни методи за лечение. Това е една от промените в Закона за здравето, подготвени от здравното министерство и качени на сайта за съгласуване на правителството. Предвижда се до един месец засегнатите страни да дадат становища по измененията.

Според измененията само лекари ще могат да прилагат "неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве". Досега такова право можеше да се даде и на хора със средно образование, преминали обучение от поне 4 семестъра във висше медицинско училище.

След промените от законово регламентираните видове неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху здравето ще отпаднат диетиката и лечебното гладуване.

От здравното министерство посочват, че промяната е за да се пресече все по-разпространяващата се тенденция неспециалисти и хора без квалификация, да предлагат терапии с диети и глад. "Хранене и диететика" е медицинска специалност, която се придобива от специалисти с професионална квалификация "лекар". Диетотерапия се практикува от висококвалифицирани лекари специалисти, които са преминали продължителна подготовка в рамките на обучението за придобиване на посочената медицинска специалност. Понастоящем лица без познания в областта на медицината, в частност по отношение на храненето, могат да прилагат неконвенционално лечение на болни чрез диети, да консултират лица със здравни проблеми относно тяхното хранене, да промотират в публичното пространство послания относно храните и храненето, които не се основават на доказани научни познания. С предложението за отпадане на диетиката като неконвенционален метод за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве се цели да се предотврати рискът за здравето на населението от некомпетентно диетолечение", се отбелязва в мотивите на вносителите.

Със законопроекта се предлага регламентиране на дейността на здравните медиатори.
Нормативното регламентиране на дейността на здравния медиатор ще допринесе
за утвърждаване на модела за здравните медиатори на регионално ниво и изпълнението на политиката на промоция на здраве и профилактика на болестите сред уязвимите групи от населението, отбелязват вносителите.

Здравното министерство планира да направят реално работещ и действащ Национален служебен регистър на лица с психични разстройства. В момента е регламентирано създаването на регистър, основан на признак боледуване от психично разстройство. Разпоредбата не уточнява вида на психичното разстройство, като по този начин кръгът на лицата, които следва да бъдат включени в регистъра, се разширява изключително много. На практика този регистър ще включва всички, които са потърсили психиатрична помощ в България.

Предвижда се Националният център по обществено здраве и анализи да създаде на практика и поддържа заложения и сега в закона Национален регистър на пациентите с психични заболявания в България, преминали на лечение през лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ, центрове за психично здраве, психиатрични клиники или отделения на лечебни заведения за болнична помощ и в лечебни заведения за специализирана психиатрична извънболнична помощ.

Целта на регистъра е системно събиране, съхранение, анализ и интерпретация на данни за пациентите с психични заболявания в България. От здравното министерство обещават регистърът да запазва данните и да се ползва само за служебни цели.

"Създаването на актуална база данни ще даде възможност за вземане на информирани решения. В средносрочен план регистърът ще може да предостави на отговорните за вземане на решения лица информация за ефективното планиране и обслужването на хората с психични заболявания по региони и на национално ниво", отбелязват от ведомството.

dnevnik.bg