Делът на руснаците, които поддържат външната политика на руския президент Владимир Путин, е спаднал до 16% през юли, сочи допитване на център "Левада", цитирано от РБК.

Проучването е проведено сред 1600 пълнолетни руски граждани в 136 населени места. То сочи, че за последните две години тази поддръжка е спаднала с 6 процентни пункта - била е 22 на сто през май 2016 г.

Намалял е и делът на онези, които смятат, че той защитава интересите на страната - от 25 до 17 на сто. Освен това все по-малко са онези, които виждат у него "истински лидер, способен да води хората си": от 25% през март 2015 г. също до 17% миналия месец.

Нараснал е обаче делът на респондентите, които г осмятат за "опитен" политик: от 33 до 49% между от март 2016-а насам. За "далновиден политик" го смятат 22 на сто при 21% отговорили по този начин на предходната анкета. Според почти една трета от запитаните (30%) той е "енергичен, решителен, волеви човек" - спад само с един процентен пункт.

Харесвано и нехаресвано

Горните резултати са отговори на въпроса с какво Владимир Путин привлича респондентите. Има и друга анкета, в която те трябва да посочат какво не им харесва.

Така например най-много (макар и едва 17%, спад спрямо 21% през март 2015-а) са отбелязали отговора "Той е свързан с крупни капитали." По-малко спрямо предходните 2 г. са и онези, които смятат, че Путин "е свързан с корумпирани политици" (от 17 на 14 на сто за същия период).

Расте обаче делът на отговорилите, че на руския президент са му "чужди интересите на народа" - от 11 на сто през март 2016 г. до 16% през юли 2018-а. По-малко са избралите отговорите "Той не се справя с ръководството на страната" и "Всяко негово действие е само за увеличаване на собствената му популярност" (по 9%, при съответно 6 и 5 на сто при предишната анкета).

Какво означават данните

За две години е нараснала умората от външната политика на Путин, но това не значи по-малка популярност на президента, казва социологът от "Левада център" Денис Волков, цитиран от РБК. "В много от последните анкети хората казват: Стига сме помагали на другите, трябва да помогнем на себе си, да не даваме пари на други страни, по-добре да ги изхарчим вътре в страната."

Според Волков обаче руснаците приемат външната политика на Русия в Сирия и Украйна като помощ за тези страни, а не като военна намеса. Преди това не се е приемало с подобна остра реакция, но сега, с понижаването на реалните доходи и повишаването на пенсионната възраст, предизвиква раздразнение, допълва той.

Съгласен е и ръководителят на програма "Руска вътрешна политика и политически институци" към московския център "Карнеги" Андрей Колесников. "Ако външната политика пречи да се осъществят социални задачи, а пенсионната реформа извади този проблем на светло, хората решиха, че трябва по-малко занимаване с военни операции, а повече пари да се харчат за вътрешни въпроси."

Волков добавя, че пикът на патриотичната мобилизация след присъединяването на Крим през 2014 г. е отминъл и в момента се наблюдава процес на естествен спад.

Дневник