Обвиненият в тероризъм и поставен под домашен арест американски пастор Андрю Брънсън бе в центъра на последното изостряне на напрежението между Турция и Съединените щати. Вашингтон дори наложи санкции на двама турски министри заради отказа да бъде разрешено на Брънсън да се върне в САЩ. Президентът Доналд Тръмп междувременно удвои митата върху алуминия и стоманата от Турция и тези две мерки ускориха обезценяването на лирата, разтревожило властите, а и турските и чуждите инвеститори.
На 50-годишния пастор и последиците от случая за връзките между Анкара и Вашингтон е била посветена и вчерашна среща между Джон Болтън, съветника на американския президент Доналд Тръмп по въпросите на националната сигурност, и турския посланик в САЩ Сердар Кълъч, за която писаха "Хюриет дейли нюз" и "Ройтерс". Темата бе засегната и от турска делегация, която отпътува миналата седмица за Вашингтон, а турските медии съобщиха за предстоящото пътуване с очакването за голям успех. Подобни новини обаче така и не се появиха след разговорите.
Същевременно "фактът, че дискусиите между двете страни продължават за завръщането на Брънсън в САЩ, е положителен", казва Джей Секулов - адвокат на Тръмп, който представлява и семейството на пастора. Източници на "Блумбърг", близки до разговорите, обаче твърдят, че те не са довели до напредък.
Днес духовникът обжалва решението за домашен арест и поиска да бъде отменена забраната да напуска страната. Исмаил Джем Халавурт, също адвокат на Брънсън, каза, че съдът има време от седем дни да реши по случая. Засега следващото насрочено заседание е за 12 октомври.
Като всички останали американци
Роден в Северна Каролина, Брънсън се мести в Турция заедно с жена си и трите си деца в средата на 90-те г. Либералният Измир е подходящ за целите му, освен Църквата на възкресението има и други християнски организации.
Животът на семейството беше прост - барбекю, пикници, плуване, нощи за игри и филми, разказва сестра му Бет Хърмън. "В толкова много отношения (беше) типичното американско семейство, въпреки че живееше толкова далеч."
Преди две години обаче той бе арестуван и обвинен, че е заговорничил за свалянето на турското правителство, а след 5 месеца получи обвинение в шпионаж и връзки с терористични организации. Решението за домашен арест според турските власти е било мотивирано с влошеното му здраве.
Властите в Турция твърдят, че пасторът е помагал на поддръжници на Фетхуллах Гюлен - живеещия в САЩ духовник, сочен от Анкара за организатор на неуспешния опит за преврат от 15 юли 2016 г. Той стана един от хилядите задържани след събитията, обвинявани за връзки с мрежата на Гюлен, без (според правозащитници) да има доказателства за това. Ако бъде признат за виновен, Брънсън може да получи присъда от 35 г. затвор.
Пред съда той каза миналия месец, че срещу него няма конкретни доказателства. "Учениците на Исус страдаха от Негово име, сега е мой ред. Невинен съм по тези обвинения. Отхвърлям ги. Знам защо съм тук. Тук съм, за да страдам в името на Бог."
Брънсън бе в затвора от есента на 2016 г, (общо 21 месеца), а първите месеци прекара в килия, построена за 8 души, но заедно с 21 други. Едва през април Тръмп започна да коментира случая в "Туитър", да го определя като "джентълмен и християнски лидер", "преследван без причина в Турция".
Интересът на Тръмп отчасти дойде заради кампанията на християнската организация Американски център за право и справедливост, лобирала в Конгреса и други институции. Освобождаването на пастора стана важна кауза за евангелистите в САЩ - ключово ядро на подкрепа за вицепрезидента Майк Пенс. В техните очи мъжът, служил на малка общност от не повече от 25 души в Измир, учил децата как да се гмуркат и организирал киновечери и излети, сега е "мъченик", пише "Гардиън".
В "замяна" на Гюлен, но не само
Проблемите в отношенията вече се бяха задълбочили заради друг духовник - Гюлен, който живее в Пенсилвания. Отказът на Вашингтон да предаде Гюлен заради липса на доказателства разгневи Турция и тя дори се опита да обвърже съдбата му с тази на Брънсън.
САЩ предложиха алтернативни решения на Турция - Белият дом например разубеди Конгреса да гласува пакет със санкции срещу Турция по-рано тази година заради случая на Брънсън и извести Анкара, че американските прокурори са свалили обвиненията срещу телохранители на Ердоган, пише "Уолстрийт джърнъл".
Вестникът обяснява, че Тръмп и Ердоган, изглежда, са засегнали темата на срещата на върха на НАТО миналия месец. Според негови източници турският държавен глава е поискал от колегата си помощ за освобождаването на турската гражданка Ебру Йозкан, задържана в Израел по обвинение, че се опитва да предостави средства на "Хамас". Ден след срещата Тръмп се обадил на израелския премиер Бенямин Нетаняху според същите източници, а Йозкан била депортирана в Турция само след ден.
Турските власти обаче настояват, че Ердоган не е поискал такава помощ от Тръмп. Освен това изтъкват, че са очаквали от Вашингтон да позволи на осъдения банкер Мехмет Хакан Атила да излежи присъдата си в Турция.
Днес "Блумбърг", като цитира свои източници, съобщи, че Тръмп е изгубил всякакво търпение и не би искал да предложи нищо друго за освобождаването на пастора.
dnevnik.bg
Коментари
Анонимен
Сравнително дълъг текст и безобразно малко място за личността, която се споменава в заглавието, както и за ролята на евангелистките църкви в избора на Тръмп за президент и задържането му на власт.
Текстът е много зле като качество.
Анонимен
Вместо да анализират случая по-кратко и разбираещо е направено с много философия и ясно че се получава обратният ефект.