В кои случаи държавата трябва да заплаща обезщетения за неимуществени вреди, причинени от незаконно подслушване, и срещу кого да бъдат предявявани исковете на засегнатите. На тези въпроси и на други, свързани с неправомерно използване на специални разузнавателни средства, както и каква е доказателствената сила на решенията на Националното бюро за контрол на СРС /НБКСРС/, с което е установено, че СРС са прилагани неправомерно, отговаря Върховният касационен съд с тълкувателно решение по казус, произтичащ от конкретно дело.

За това информира сайтът news.lex.bg, който припомня и конкретното дело: то е заведено от бившия митничар Методи Митовски в Благоевградския съд преди три години по Закона за отговорността на държавата и общините за незаконно използване на специални разузнавателни средства.

Благоевградският съд отхвърля иска на Митовски, въззивният Апелативен съд го уважава и отсъжда 4 4 000 лв. обезщетение.
Върховният касационен съд потвърждава решението на Апелативния съд, и същевременно дава важни разяснения, които да бъдат спазвани в този род съдебни дела.

Към кого да се отправя искът за вреди от незаконно подслушване - ВКС казва, че органът който носи отговорността е този, който е поискал употребата на СРС. Ако искане на разрешение не е правено, отговарящият орган е онзи, който е осъществил подслушването.

Констатациите на Националното бюро за контрол на СРС /НБКСРС/, с които е установено неправомерно подслушване, имат доказателствената сила на официални документи. А началото на давностния срок се поставя в момента, в който е констатирано нарушението с акта на НБКСРС. Преди съобщаването на този акт, пострадалият не е имал правна възможност да реализира правата си и неговото бездействие няма значение за давността.

Dnevnik.bg